Настоящата глобална среда се определя от нестабилност, която вече не е просто фонов шум, а израз на по-дълбоки системни трансформации. Това подчерта управителят на Българската народна банка Димитър Радев в изказване, цитирано в публикация на OMFIF-State Street Global Advisors.
Според него, вече не сме изправени пред временни сътресения, а функционираме в свят с трайна несигурност. И докато в миналото политиката можеше да бъде коректив на кризите, днес тя самата често се превръща в източник на нестабилност.
Необходимост от нова концептуална рамка
Радев представя пет основни допускания, които според него трябва да формират нова стратегическа рамка за мислене, планиране и инвестиране. Тези принципи са изградени върху икономическата реалност и способността на институциите да се адаптират.
Първото допускане е, че нестабилността е структурна. Геополитическото напрежение, политизирането на търговските потоци и увеличаването на финансовите санкции не са временни явления. Те променят фундаментално глобалната финансова архитектура.
На второ място, стратегическата устойчивост трябва да надделява над краткосрочните прогнози. Радев подчертава, че „диверсификацията вече не е достатъчна“ и че трябва да се осигури институционална гъвкавост за бързо адаптиране.
Третото допускане е, че координацията между различни политики е по-важна от всякога. Резервната политика не може да бъде изолирана от паричната стабилност. Споделеното прозрение в международен план също се превръща във важен стабилизиращ фактор.
Четвъртият принцип се отнася до стратегическата автономност. В условия на геополитическа несигурност е от съществено значение не само какви активи притежаваме, но и дали имаме достъп до тях при нужда. Това включва преоценка на рисковете, включително засилено внимание към златото и борсово търгуваните фондове.
Последното, пето допускане е свързано с нуждата от дългосрочна визия. Демографията, климатичният преход и технологичните промени вече влияят реално на инвестиционната среда и не могат да бъдат пренебрегвани.
Какво означава това за България и региона
Въпреки че България не е пряко засегната от глобалните търговски конфликти, страната е тясно свързана с европейските икономики. Забавянето на търсенето в еврозоната представлява реален риск за нашия износ и инвестиции.
Преструктурирането на глобалните вериги на доставки създава несигурност относно бъдещето на търговията и производството. Макар и трудно измерими на този етап, рисковете за средносрочния икономически растеж се увеличават.
България вече усеща ефектите чрез спад в цените на енергийните стоки – краткосрочен дезинфлационен фактор. Но по-широките последици за инфлацията и инвестициите остават непредвидими.
Нов подход към управлението на валутните резерви
В условията на геополитическа турбуленция, управлението на валутните резерви изисква нова стратегия. Макар щатският долар все още да доминира сред резервните валути, интересът към алтернативи като златото расте.
„Златото се завръща като стратегически резервен актив“, отбелязва Радев. Централните банки по света вече увеличават вложенията си в него не само като защита срещу пазарни сътресения, но и като реакция на политическите рискове.
Това развитие засилва и значението на еврото като резервна валута – тенденция, която има пряко значение за България.
Еврото – стратегическо решение за България
Димитър Радев посочва, че приемането на еврото вече не е просто дългосрочна амбиция, а неотложна необходимост. Това ще стабилизира паричната политика чрез включването в рамките на ЕЦБ, ще намали валутния риск и ще увеличи доверието на инвеститорите.
Освен това, членството в еврозоната ще даде достъп до стабилизационни механизми, като Европейския механизъм за стабилност – важен инструмент в условията на глобални кризи.
Реформи в управлението на резервите
В момента около 90% от валутните резерви на България се държат в евро, а 10% – в злато. Управлението е силно консервативно, с ограничен риск и кратък инвестиционен хоризонт.
С приемането на еврото, обаче, това ще се промени. Новият закон за БНБ дава възможност за по-гъвкава и стратегическа инвестиционна политика. Очаква се разширяване на активите, в които може да се инвестира, включително използване на борсово търгувани фондове, при запазване на принципите на ликвидност и сигурност.
Централните банки в новата реалност
„Глобалната фрагментация е новата нормалност,“ казва Радев. Затова централните банки трябва да останат верни на принципите на сигурност и възвръщаемост, но и да адаптират стратегиите си към нарастващите геополитически рискове.
Българската народна банка вече работи по изграждането на инфраструктура и знания, които ще ѝ позволят да се позиционира устойчиво в тази нова, многополюсна реалност.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US