fbpx

Честит Ден на българската просвета и култура

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Днес отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден в България се отдава почит на българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

Според църковния календар денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.

Свързването на датата 24 май с Деня на Славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.Св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния, и така тази дата добива по-голяма популярност.

След 1968 г. църквата чества Св. Св. Кирил и Методий на 11 май, а на 24 май отбелязваме Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“, Панайот Пипков създава музика към него през 1900 година. Творбата се превръща в химн озаглавен „Химн на Св. Св. Кирил и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест.

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!

Върви към мощната просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден —
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, гдето знанието живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет —
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, ро̀дината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът си всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за всесветовната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте —
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вяра,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нек името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в славянството во век веков!“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *