На 7 юни православните християни отбелязват Черешовата задушница – едно от най-светлите възпоменания в християнския календар. Наричана още Спасовска задушница, тя се чества в съботата преди Петдесетница и непосредствено преди началото на Петровите пости. Това е ден, в който споменът за починалите оживява чрез молитви, ритуали и събиране на близки.
Черешовата задушница е време, в което хората се обръщат с мисъл и обич към онези, които вече не са сред нас. Посещението на гробове, паленето на свещи, каденето с тамян и поднасянето на цветя са част от дълбоко символичните жестове, които носят утеха и надежда.
Свещите, запалени на гроба, символизират вярата и светлината на душата. Те напомнят, че животът не завършва със смъртта, а продължава в друго измерение. Тамянът се издига към небето като чиста молитва, а цветята пред гроба са израз на почит и спомен за добродетелите на починалите.
Съботата е избрана за този ден неслучайно – според християнската традиция това е денят на покой, когато Христос е пребивавал в гроба. Точно тогава вярващите се молят за упокоение на душите на своите близки, вярвайки в милостта на Бога.
В много български домове на този ден се приготвя обща трапеза, на която се раздават подавки – храна, напитки и продукти за помен. Всяка съставка има своето значение – жито за възкресението, хляб за тялото и вино за кръвта Христова. Първата хапка и първата глътка вино се оставят на земята с думите: „Бог да прости“ – прост, но силен жест на почит към душите на заминалите.
Традицията повелява подавките да се раздават не само на роднини и съседи, но и на непознати. Това символизира споделената скръб и вярата, че душите се помнят не само в семейството, а и в общността.
В различни краища на страната са запазени и специфични ритуали. В някои села се раздават сол и брашно, за да се „разсипят греховете“, а на други места жито се дава на кокошките – обред, свързан с предпазване от нови загуби.
Важно е също да се знае какво не се прави в този ден. Задушницата е време за спомен и молитва, а не за ежедневна суета. Тежката физическа работа се избягва, както и домакински дейности като пране и основно почистване. Разкрасителните процедури също не са препоръчителни – грижата трябва да бъде насочена към душата, а не към тялото.
На гроба не се яде, нито се оставя храна за починалите. Традицията гласи, че „починалите нямат нужда от храна, а от молитва и почит“. Храната се раздава на живите, като акт на милосърдие и споделен спомен.
Черешовата задушница е не просто ритуал, а дълбока духовна връзка между живите и мъртвите. Тя носи със себе си скръб, но и надежда – напомняне, че душата е безсмъртна, че споменът е жив и че любовта не умира. В този ден семействата се събират, съседите се сплотяват, а паметта за починалите става част от общото съществуване.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
