Увеличение на учителските заплати през 2021г.

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

В прогнозния период се очаква леко забавяне на инфлацията – около 2,1 на сто годишно в сравнение с 2,5 на сто за 2019 г. поради очакваните намаляващи равнища на международните цени на петрола, но вътрешните фактори за инфлацията се запазват. Това каза министърът на финансите Владислав Горанов при представянето на параметрите на бюджетната рамка за 2020 година пред Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

От думите на Горанов стана ясно, че очакваният икономически растеж за следващите 3 години е около 3,3 на сто за всяка година от прогнозния период, като растежът ще бъде леко по-нисък от очакваното тази година на ниво около 3,4 %.

„Основните двигатели на растежа, измерени през елементите на БВП по метода на крайното използване е вътрешното търсене както по линия на потреблението, така и по линия на инвестициите. Очакваме частните потребителски разходи да запазят сравнително висок темп на растеж. Положително влияние върху потреблението ще има увеличението на разходите за персонал, който предлагаме за публичния сектор. Инвестициите в основен капитал ще се увеличават, подкрепени както от частните, така и от публичните инвестиции“, добави министър Горанов.

В прогнозния период очакваме коефициентът на безработица да се запази с тенденция на намаление, която ще се реализира с по-бавни темпове от досега, очакваме безработицата да достигне до 4 % през 2022 година в сравнение с нивата, които очакваме за 2019 година – 4,4 на 100, каза министърът.

Горанов посочи, че се очаква заетостта да отслабне леко през 2020 г. и постепенно да премине към допълнително отслабване в следващите две години в съответствие с очакванията на предлагането на труд в края на прогнозния период поради естествени демографски причини.

„Нестабилната геополитическа обстановка, по-силното от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове, които виждаме пред нашата икономика, те могат да повлияят негативно както на износа, така и на очакваното възстановяване на частните инвестиции“, коментира финансовият министър.

Прогнозният БВП за следващата година се очаква да достигне 126,7 милиарда лева, като 2021 – 134,9 млрд. лева и 2022 – 143,3 млрд. лева, каза още той.

Инвестицията в човешките ресурси е основен приоритет на държавния бюджет, заявен още от началото на този мандат от 2017 г.

Владислав Горанов отбеляза, че в сферата на здравеопазването бюджетът расте с почти половин милиард – 498, 5 милиона лв., а пенсиите ще изискват още 590 милиона лева в Бюджета на държавното обществено осигуряване. „Социалните помощи и обезщетенията нарастват консолидирано с близо 200 милиона – 196,1 млн. лв. Програмите, дейностите и службите по социално подпомагане и заетост имат ръст от 116 милиона“, каза министърът.

Най-големият приоритет на държавния бюджет остава образованието, инвестицията в човешки капитал: финансирането на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците е в размер на 2 милиарда 651 милиона, очакваме минималната работна заплата за педагогическите специалисти да стане 1255 лева през 2021 г., изтъкна Горанов

Част от тази сума са 360 милиона допълнителни средства за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал и 54,5 милиона за непедагогическия. „Подпомагане на равния достъп и подкрепа на личностното развитие, в това число стипендии, учебници, транспорт, целодневна организация на процеса – 561 милиона. Към работодателите анонсирам и 12,8 милиона за стипендии за учениците в дуална форма на обучение и подобряване на условията в общежитията“, добави още министърът.

По отношение на развитието на детските градини и училищата в бюджета са предвидени 186,1 милиона за подобряване на материалната база и повишаване на качеството на образователните резултати.

„Предвидени са 116 милиона лева, в това число 40 милиона за оптимизиране на вътрешната структура на персонала“, посочи Горанов. От думите му стана ясно, че по отношение на обучението на студенти и лаборанти във висшето образование ще влязат 499,2 милиона, в това число 51 милиона допълнителни средства за издръжка на студенти и докторанти. Ще продължи и реализирането на мерки, насочени към повишаването на привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители и насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование.

„Това е сред приоритетните мерки, които се надявам, че ще позволят да се преодолее недостига на педагогически специалисти в следващите години“, добави още министърът на финансите. Той изрази надежда до 2021 г. да се постигне заложеното в управленската програма удвояване на средствата за педагогически специалисти спрямо нивото за 2017 година, като в цифри това означава да се достигне сумата от 2 милиарда и 760 милиона.

Оставете коментар:

shares