Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Мегапроект в Турция ще „гълта“ – разбирайте го в пряк смисъл, вода от река Тунджа, за да напоява земеделските производители в Одрин! А, у нас, а ние – българите… Няколко материала пуснахме във ФАКТИ на тема убиването на напояването в България. И още ще пускаме, а дано накрая някой, който упражнява власт в тази страна, вземе да прочете нещо, пък може и да се замисли. Земеделци, протести, пари, министър Вътев, академик Денков, споразумение, пари, Европейски съюз, регламенти, Зелена сделка. Много думи, зад които седят само пари, но не и визия, не и план за развитие, не и поглед с хоризонт 10-20 години. Пари. Дайте ни пари, искаме още, слаба реколта, Ковид ни удари, война я наследи, Украйна подбива цени, не можем, умираме, фалираме и т.н. Може да се продължава още много. Протести, кабинетът се поддава, вади пари, тишина, мълчание и така до следващия път. Има ли пари, всички са доволни. И така година след година, премиер след премиер, министър след министър.

Скоро обаче земеделският министър Кирил Вътев, след като намери пари и сключи споразумение със земеделците, призна нещо. При гостуването си в телевизия каза, че проблемът на земеделието ни е напояването.
„Сега вадим по 400 кг. царевица от декар. Ако имаме напояване, ще вадим 1600 кг“, обяви той. (б.р. – цитат от 13 февруари)

През целия смислен – доколкото това е може да се каже изобщо, демократичен преход на държавното предприятие „Напоителни системи“ се гледаше само като на донор, да се изкарат от някого някакви пари.

Но не за дружеството ще става въпрос. Напоителните ни системи са в колапс. Това всеки го знае. Но знае ли всеки какво правят в Турция и Гърция…

Турция
Язовир Чьомлеккьой е „40-годишната мечта“ на производителите от Одрин. Той ще донесе вода на 56,5 хил. декара земя. Строителството му е включено в инвестиционната програма на Турция през 2022 г. При завършването на язовира поливното земеделие в района ще придобие все по-широко разпространение, а моделите на посевите и производителността ще се увеличат. С проекта за язовир и напояване ще се облагодетелстват 11 села в и около Одрин, а това ще направи региона доминиращ в производството на ориз, слънчоглед и пшеница.

Местният председател на Партията на справедливостта и развитието в Одрин Белгин Иба казва: „С проекта, който ще бъде изпълнен от нашата Генерална дирекция на държавните хидротехнически съоръжения, 56,5 хиляди декара от нашата земя ще се срещнат с вода и плодородието на Одринската почва ще оживее с живота, даден от водата. Това ще осигури значителна добавена стойност за нашия регион.“

Президентът на Земеделската камара на Лалапаша Танер Йозтюрк заяви, че капацитетът за напояване ще се увеличи с изграждането на язовира и добави: „Стойността на водата се покачва в резултат на сушата, която се увеличи с глобалната климатична криза. Последиците от климатичната криза започнаха да се усещат и в Одрин. Водата и поливното земеделие са от голямо значение. Слънчогледът и много подобни важни продукти са засегнати от сушата. Преминаването към поливно земеделие позволява производството им. Това ще осигури значителна добавена стойност за нашия регион. Със завършването на язовира недостигът на вода в оризовите полета през сухите години ще бъде предотвратен. Когато има вода, селското стопанство ще бъде много по-продуктивно.“

Язовир Чьомлеккьой е мегапроект, в който е заложен първо смисълът, а след това се търси ефектът. Така разсъждават в Турция.

Как ще се захранва язовирът, откъде ще идва водата…
От река Тунджа. Тя е третата по дължина река в България, като по-голяма част от нея – цели 350 километра мият бреговете на българска земя – територии на областите Хасково, Ямбол, Сливен, Пловдив, Стара Загора, а 40 километра от реката пресичат вилает Одрин в южната ни съседка Турция и самия Одрин – най-голямото населено място по течението на реката.

Откъде извира река Тунджа?
В Калоферска планина на Стара планина, на 2083 метра надморска височина и близо до връх Юрушка грамада е изворът на Тунджа. При извора си обаче тя не носи това име, а се нарича Селска река. Различни са и имената, които Тунджа е носела в миналото. Наричана е Тонзос или още Тонзус. По целия си път Тунджа преминава през десетки населени места, като ширината на коритото ѝ непрекъснато се променя – от няколко метра до няколко километра. В някои от най-тесните участъци по поречието на Тунджа са изградени язовирни стени като например в района на село Копринка е изградена язовирната стена на язовир „Копринка“, а в района на Межденишкия пролом – язовирната стена на язовир „Жребчево“ – това са двата най-големи язовира по течението на реката.

По поречието на Тунджа има 33 населени места, сред които 6 града и 27 села, 5 от които населени места са в южната ни съседка Турция. Там е и най-голямото населено място по поречието на Тунджа – Одрин.
Когато започват строителните работи, турският министър на земеделието и горите Ибрахим Юмаклъ заяви, че язовирът ще има годишен капацитет за задържане на вода от 22,5 милиона кубични метра: „Когато язовирът с обща стойност на проекта от 800 милиона лири (б.р. – около 48 млн. лева) е завършен, това ще укрепи производствената мощ на Одрин.“

И така турската почва ще става по-плодородна с българска вода.

Гърция
На 9 юни тази година изтича 60-годишната спогодба между България и Гърция да осигурява 186 млн. кубика вода от р. Арда за напояване на земи в Гърция при 85% обезпеченост. Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между двете страни е влязла в сила на 9 юли 1964 г. Тя практически урежда и други спорни въпроси между двете съседни държави и има характер на следвоенна компенсация от България към Гърция. С нея се финализират насрещните претенции, датиращи от периода отпреди Първата световна война.

Включват се претенции от всякакво естество между двете държави, по-специално произтичащите от Мирния договор от 10 февруари 1947 година – за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са били засегнати пряко или косвено от национализация, секвестиране, отчуждаване, ликвидации, колективизация и др., продиктувани от структурните реформи на българското народно стопанство.

Българското правителство също така е поело ангажимент да плати на Кралство Гърция сумата от 7 000 000 щатски долара. От тях 12% са постъпления от неявни сделки и износ на български стоки за Гърция, с изключение на машините и съоръженията, заделянето от стойността на които възлиза на 20%.

„От спогодбата се канализират 186 милиона кубични метра вода годишно към гръцката страна през летните месеци, за да напоява директно 202 000 акра северен Еврос и косвено още 80 000 -100 000 акра от същата територия, както и хиляди акра земя в централния и южния регион“, съобщават гръцки медии.

Количествата, канализирани за 60 години в Гърция, са задоволителни и на базата на тези 186 милиона кубически метра са регулирани всички нужди от напояване.

По поречието на река Арда в България има изградени три язовира, обединени в каскада – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“. „Арда“ е единствената система от големи язовири у нас, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 км2 и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидро-енергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда кубични метра е на първо място в страната.

Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток. Преминавайки през град Кърджали, водите на Арда веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. До следващия язовир „Ивайловград“ има 25 км. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България и навлиза в Гърция.

Пак българска вода храни почва в Гърция…

А у нас мислим само как да искаме и да получим пари, за да правим земеделие…

Източник: Факти.БГ