Знаете ли коя е най-малката община в България? Това е община Трекляно, разположена в Западна България, в област Кюстендил. Тя обхваща площ от 254 кв. км, което представлява едва 8,48% от територията на Кюстендилска област. Общината граничи с Кюстендил, Земен, Трън и Република Сърбия и представлява граничен район между България и Сърбия. Най-близкото ГКПП – Олтоманци, се намира на 30 км от село Трекляно, а пунктът с Република Северна Македония – Гюешево е на около 60 км.
Най-малката община в България – община Трекляно
Предвид факта, че през общината не преминават основни пътни артерии и транспортната инфраструктура е в недобро състояние, Трекляно остава отдалечен и слабо свързан район. Областта е предимно планинска, позната като Краище, с надморска височина от 710 до 1705 метра. Около 92% от територията ѝ се състои от земеделски и горски земи.
Населението на община Трекляно
Трекляно включва 19 населени места с общо население от 434 души (към края на 2022 г.). Средната гъстота на населението в общината е 2,44 души на кв. км – значително по-ниска от средната за област Кюстендил (44,79) и за страната (66,3). През последните години демографският спад е силно изразен в района.
Странности в региона
В две от тези села – Брест и Побит камък – при последното преброяване не е отчетен нито един постоянен жител. В цялата община има само едно училище до 8-ми клас, което се намира в село Трекляно.
Село Трекляно – най-голямото селище в общината
Село Трекляно е най-голямото в общината с население около 200 души. Разположено е в планински район, на около 15 км от връх Милевец (1733 м) в Милевската планина. Селото е разпръснато, състоящо се от 16 махали. Най-голямата река в района е Треклянската река. Тя преминава през селото и се влива в река Струма в района на град Земен.
Трекляно е известно и със своите извори, сред които се отличават Врело (най-големият), Гроот (с най-студената вода), Студена во̀да, Света во̀да, Риджаново, Длибоки дол, Еремия и други. Селото е заобиколено от планини и гъсти букови и борови гори.
Произход на името Трекляно
Няма запазени писмени сведения за времето на създаване на селището, но се предполага, че районът е обитаван от древността, предвид останките от късноантично селище, укрепления и некропол, както и следите от рудодобив.
Според местните легенди, името Трекляно идва от местността „Три клена“, където растели три кленови дървета. Постепенно името се променило на Треклена и накрая на Трекляно. В турски данъчен регистър от 16-ти век селото е упоменато под името Предошница. Днес жителите на околните села, както и хората от Сърбия, наричат селото Треклина.
В Трекляно се намира и възрожденската църква „Успение Богородично“, построена през 1860 г. върху основите на по-стара църква. Всяка година на 28 август се провежда традиционният селски събор „Богородица“, който е значимо културно събитие за целия регион.
Традиционни ястия от Трекляно
Някои от най-типичните ястия за село Трекляно включват:
Зелник – представлява традиционна баница със зеленчукова плънка, състояща се от различни зелении (зеле, цвекло, киселец, лапад, коприва, тиква и други). Зеленчуците се нарязват, задушават и подправят със сол, кисело мляко и яйце. Плънката се поставя в средата на тепсия, а отстрани се подреждат кори, подобни на тези за баница. Зелникът се пече във фурна.
Колаче – това е малка тестена питка, върху която се слага сурово яйце, след което се изпича.
Мачкан – още една стара рецепта за суха питка, натрошена в препържено масло. Консумира се с кисело мляко или сирене.
Тези ястия са съхранили автентичния вкус на региона и продължават да се приготвят и до днес въпреки малките размери на населеното място.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
