Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Няколко са селата в Родопите, които претендират за титлата “най-високо село”. Сред тях са Бунцево (1500 м), Чамла (1600 м), Монастир (1400 м).

Най-високото село в Родопите е Орцево.

Последните три къщи на селото са разположени високо в махала Горно Орцево на надморска височина от 1640 м, което го превръща в най-високото село не само в Родопите, но и в България и на Балканския полуостров.

За Орцево
Село Орцево се намира в община Белица, на 25 км от град Белица и на 6 км след с. Бабяк. Разположено е във вътрешността на Родопите на място, от което се открива приказна гледка към планините Пирин и Родопите.

Състои се от тринадесет махали, разпръснати из хълмовете на Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи с надморска височина от 1420 до 1640 м. Площадът на селото е разположен на 1555 м. Днес в Орцево живеят 175 души.

Назад във времето
В землището на Орцево и Бабяк в местността Бабяшка чука е открито тракийско светилище, в което са намерени оброчни плочки на Бендида, Зевс и Хера.

В местността Митеш са открити останки от антично светилище и надгробна могила от късния период на желязната епоха, а в местността Пшениценината са открити следи от древно антично селище. В миналото населението се е занимавало с рудодобив, за което свидетелстват останки от минни галерии, добивани са злато (по река Златарица), смола и катран.

До 1954 г. към Бабяците са включени населени местности, които днес влизат в състава на селата Орцево, Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско, Смолево, Юруково, Аврамово, Горно Краище, Върхари, Гълъбово Черешово Палатик.

Бабяците се споменават в османски списък на хората, ангажирани да събират овце за султанския двор от 1576 г. През 19-ти век Бабяците са чисто мюсюлмански села в Неврокопска каза на Османската империя.

След Освобождението населението на бабешките колиби намалява. Преди Балканската война бабяшките колиби са били над 2000 на брой, но след войната, в резултат на много жертви и емиграцията, броят им намалява наполовина. Според Димитър Гаджанов през 1916 г. в Бабяците живеят 4780 помаци.

По време на Възродителния процес през 1972 г. местните научават за насилствената смяна на имената в Родопите и изработват план за противодействие. От бабешките колиби се събират около 400 мъже, чиято цел е да прекосят Рила планина по билото й и през Самоков да стигнат до София, където да протестират пред Американското и Турското посолство.

Държавна сигурност разбира за този план, едва след като хората са тръгнали и организира спешна операция за неутрализиране на “бунтовниците”. Повечето мъже са заловени, пребити или интернирани. Един възрастен човек умира и е свален на ръце до град Белово.

Името на Орцево
Легендата разказва, че името на селото произлиза от думата “хорце” (орце). Тук се събирали най-добрите танцьори и играели хора по зелените и тучни ливади, близо до тракийското светилище Бабяшка чука и върховете Велийца и Бабяшка чука.

Орцево е удобно място като изходен пункт за връх Бабяшка чука, връх Велийца и Кавун тепе.

Връх Бабяшка чука 1654 м
Връх Бабяшка чука се издига над село Бабяк, а от него се открива живописна гледка към Рила, Пирин, Разложката котловина и най-западната част на Родопите.

Местните вярват, че древните обитатели на този район бесите са изградили на върха своето главно светилище. Смята се, че светилището на “Бабяшка чука” е функционирало в продължение на 14 века – от 1-во хил. пр.н.е. до 5-ти в.

Връх Велийца 1711 м
Връх Велийца представлява масивен връх, чиито най-високи части са заети от голяма заравненост, затова посетителите имат усещането, че се намират сред равнина.

От върха се отделят три била – на североизток към Аврамовата седловина, на юг е продължението на основното било и на запад в посока върховете Кавун тепе и Бабяшка чука. От трите била се спускат много малки ридове, разделени от няколко рекички и дерета. Наблизо е заслон “Велийца”.

Горди са хората от Орцево със селото си, а Исмаил Али дори пише стихосбирка, посветена на любимото село под името “Орцево, глас от Родопите – ехо от Рила и Пирин“.