35 години след промените на 10 ноември, Плевен, някогашен процъфтяващ икономически и културен център, се намира в драматичен упадък. Демографските, икономическите и културните показатели сочат едно—градът преживява своя най-тежък период в модерната си история.
Демографски срив: изчезващият град
Плевен е най-бързо обезлюдяващият град в България. През 1985 г. населението му достига 165 766 души. До 2023 г. броят им спада на едва 88 122. Над 70 000 души са напуснали града през периода на прехода, търсейки препитание другаде. Емблематичната Главна улица, някога изпълнена с живот, днес е пусто пространство, символ на демографския упадък.
Икономика в разпад
Преди 35 години Плевен бе индустриален гигант, чийто принос в националната икономика бе значителен. Държавните предприятия като „Плама“, Ядрения завод и „Плевенски цимент“ даваха работа на хиляди и бяха сред световните лидери в производството си. Днес индустриалният облик на града е изчезнал. „Плама“ е единствената нефтохимическа рафинерия в света, която напълно е фалирала. Статистиката е мрачна: през 1999 г. в областта има 20 328 регистрирани фирми. До 2023 г. техният брой спада под 7 000, като заетите в тях са под 40 000 души.
Разрушено образование
През 1989 г. регионът на Плевен разполага с 163 учебни заведения, където учат над 57 000 деца. Днес училищата са малко над 100, а учениците — под 25 000. Затварянето на ключови училища, като Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми, символизира опадъка на образователната система.
Разпадът на съдебната система
Преди промените Плевенската съдебна система е известна с прозрачност и ефективност. Днес тя страда от лобита, интриги и корупция. Внедряването на политици и престъпни групировки доведе до упадък на доверието в правосъдието.
Земеделие на ръба на изчезването
Разположен в плодородната Дунавска равнина, Плевен беше водещ земеделски район. Селата обаче са обезлюдени, а кражбите в аграрния сектор обезвериха малките фермери. Единствените светли точки са Институтът по лозарство и винарство и специализираната гимназия, които съхраняват традициите.
Спорт и култура в криза
Градът някога бе люлка на спортни легенди като Тереза Маринова и Гълъбин Боевски. Днес липсата на спонсори, зали и инфраструктура възпрепятства развитието на местния спорт. Културният живот също преживява драматичен спад. Събитията от 1988 г., когато Плевен бе културен център, са далечен спомен. Летният афиш от представления, концерти и детски изяви вече е забравена част от историята.
Светлият пример: здравеопазването
Единственият сектор, който се развива успешно в Плевен, е здравеопазването. Градът се утвърди като водещ в роботизираната хирургия и репродуктивната медицина. Тук проф. Григор Горчев извърши първите операции с роботизиран хирургичен апарат, а клиниките за репродуктивна медицина помагат на семейства от цялата страна.
Равносметка
Плевен, който някога бе индустриално и културно сърце на България, днес се бори за оцеляване. Макар здравеопазването да дава надежда, останалите сфери очакват реална подкрепа и визия за бъдещето. Само така градът може да върне блясъка си и да избегне трагичната съдба на град в упадък.
Източник: СОЦ БГ
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
