Задушниците са дни, отредени за почит към покойните. В Православната традиция те са момент на духовна връзка между живите и мъртвите – чрез молитви, подавки и спомени. В Църковния календар съществуват три основни Задушници, които винаги се отбелязват в събота – денят, който църквата е определила като най-подходящ за помен.
Обичайно в събота се служат литургии и се отправят молитви за упокой на душите на починалите. Църквата обаче забранява извършването на помени в определени периоди – например през първата седмица на Великия пост, както и в дните от Лазаровден до Томина неделя. В някои региони на България съществува традиция да се правят задушници и по време на големи празници като Петковден, Димитровден, Тодоровден и Гергьовден.
През 2025 година трите основни Задушници ще се отбележат на следните дати:
Първата е 22 февруари – това е Голямата или Месопустна задушница, отбелязвана в съботата преди Месни заговезни, точно седмица преди началото на Великденските пости.
Втората – 7 юни, е Черешовата (или Спасовска) задушница и се пада в съботата преди Петдесетница.
Последната за годината е 1 ноември, когато се отбелязва Архангеловата или Мъжка задушница – в съботата преди Архангеловден.
Подавки и ритуали
По традиция, в деня на Задушница се приготвя варено жито със захар, което се раздава в памет на покойните. Житото е символ на възкресението и непрекъснатата връзка с предците. Наред с него, се приготвят питки или хляб, които олицетворяват нашите обичаи и духовна връзка с миналото. В някои краища се носи пита със запалена свещ, която се поставя на масата след посещението на гробовете.
Виното, като символ на Христовата кръв, също има своето място в ритуала. Често към подавките се добавят сладкиши – жест на благодарност и топъл спомен за близките. Може да се приготви и любима храна на покойните, защото, както казват хората, „на Задушница няма забранена храна“.
Важно е да се знае, че храната не се оставя на гроба. Подавките се раздават на живите – на съседи, бедни или нуждаещи се. Целта е споменът за мъртвите да се предаде чрез добрина. Запалените свещи носят в себе си символиката на вярата и вечния живот, а тамянът – на чистата молитва. Цветята на гроба пък говорят за добродетелите на починалия.
Какво да избягваме на Задушница?
Въпреки че Църквата не забранява строго извършването на домакинска или физическа работа, препоръчва да се избягват дейности, които могат да отнемат време от молитвите и спомена. Например, готвенето и храненето на животни не се считат за грях, но дейности като прекопаване на градина или пране на ръка не се насърчават. Може да се използва пералня, но ръчното пране, чистенето и особено къпането, не са препоръчителни в този ден.
Основният фокус трябва да бъде върху духовността – молитви, споменаване на имена, посещение на гробища и раздаване на подавки. Избягвайте развлечения, шумни събирания и пътувания, освен ако не са свързани с посещение на гробовете.
Някои от традиционните забрани включват това да не се консумира храна на самия гроб, да не се оставя храна за покойните, както и да не се връща подадената храна обратно вкъщи. Тя е предназначена за живите, които чрез нея се спомнят за онези, които вече ги няма.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
