Задушница е специален ден в календара на православните християни, в който се почита паметта на починалите близки. Този ден винаги се отбелязва в събота и е изпълнен с молитви за опрощаване на греховете на покойниците. Името „Задушница“ идва от вярата, че това е време, когато душите на мъртвите се доближават до света на живите, а роднините им отдават почит с молитва, храна и спомени.
В годината има три основни Задушници — Месопустна (февруари/март), Черешова (май/юни) и Архангелова (ноември). Те съвпадат със съботите преди Месни заговезни, след Спасовден и около Архангеловден.
През 2025 г. Черешова Задушница се пада на 7 юни. Тя се нарича така, защото се провежда в периода, когато зреят черешите. Известна още и като Спасовска, тази Задушница е обвита с поверия, според които душите на покойниците, пуснати на свобода от Велики четвъртък, се прибират обратно. В този ден във всяка църква се отслужва панихида, а камбаните бият траурно — с бавен, отмерен удар, напомнящ за грижата към мъртвите.
Смята се, че душите първо посещават своя гроб, затова живите трябва да го подготвят — почистват го, кадят с тамян, палят свещи и преливат с червено вино. Преливането започва от мястото, където е главата на покойника, и се прави три кръга наляво около гроба.
На гроба се носят храна, вино и череши, които се освещават. Раздават се подавки – храна и напитки се дават на роднини, съседи, дори на непознати, с думите: „Бог да прости“. В домовете се подрежда поменателна трапеза, а на всяка купичка с жито се оформя кръст от канела върху слой пудра захар.
Според традицията, вратите и прозорците на домовете остават отворени, за да може душата на покойния свободно да премине. В този ден се правят добри дела – милостиня за бедни, грижа за гладни, жестове на състрадание, които имат за цел да донесат утеха на душите на покойниците.
Съществуват и строги забрани, които насочват вниманието изцяло към духовното. Не се вършат домакински и физически дейности, освен ако не са наложителни – като готвене или хранене на животни. Например, копаенето на градината или голямото чистене се смятат за неподходящи.
Прането на ръка не се препоръчва, тъй като отнема време, предназначено за покойните, но пускането на пералня не се счита за нарушение. Същото важи и за почистването – допустимо е използването на робот за прах, но не и самостоятелно чистене. Къпането също е забранено, тъй като е израз на грижа за себе си, а този ден е насочен към другите – към душите на мъртвите.
Задушница не е време за развлечения. Не се ходи на екскурзии, не се уреждат срещи с приятели, не се организират игри и шумни събирания. Макар такива дейности да не са изрично забранени, те се смятат за неуместни, тъй като отклоняват вниманието от същинската цел на деня – почитта към покойниците.
В миналото хората са работили непрекъснато и единствено празникът е бил повод за спиране. Днес Задушница ни напомня за тази дълбока връзка между поколенията, за уважението към паметта и за силата на духовната връзка с онези, които вече не са сред нас.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US