Причината за смъртта на една от най-емблематичните фигури на френското кино стана ясна дни след кончината ѝ. Брижит Бардо е водила продължителна битка с рак, която включва две хирургични интервенции, но въпреки лечението болестта се е оказала фатална.
Разкритието идва в момент, когато Франция и световното кино се сбогуват с актриса, чийто образ и влияние далеч надхвърлят рамките на екранните ѝ роли.
Какво разкри съпругът ѝ
Покойната икона на френското кино Брижит Бардо е претърпяла две операции за рак, преди да се предаде на болестта миналия месец, разказа съпругът ѝ в интервю за списание Paris Match, публикувано преди погребението ѝ днес.
„Бардо се справи много добре с двете процедури, на които се подложи за лечение на рака, който я погуби“, сподели съпругът ѝ Бернар д’Ормал пред списанието.
Последните дни на кинолегендата
Въпреки усилията за преодоляване на болестта, Брижит Бардо, известна с култови роли във филми като „И Бог създаде жената“, почина на 28 декември 2025 г. в дома си в Сен Тропе на 91-годишна възраст.
В последните си години актрисата водеше уединен живот, далеч от публичността, в изолирания си имот в Сен Тропе.
Секссимволът, който промени киното
Бардо доби международна слава с филма от 1956 г. „И Бог създаде жената“, написан и режисиран от тогавашния ѝ съпруг Роже Вадим. В следващите две десетилетия тя се превърна в архетип на френския секссимвол и в една от най-разпознаваемите фигури на европейското кино.
В началото на 70-те години Бардо обяви оттеглянето си от актьорството и постепенно насочи енергията си към обществени и политически каузи.
От балета до световната слава
Родена през 1934 г. в Париж, Бардо израства в традиционно католическо семейство. Още в ранна възраст се отличава като танцьорка и получава място в престижната Парижка консерватория. Паралелно започва работа като модел и през 1950 г., едва на 15 години, се появява на корицата на Elle.
Именно моделската кариера ѝ отваря пътя към киното. На прослушване тя среща Вадим, за когото се омъжва през 1952 г., след като навършва 18 години. Следват поредица от роли, включително участието ѝ редом до Дирк Богард в „Доктор в морето“ – хит във Великобритания през 1955 г.
Международна икона и културен феномен
Истинският пробив идва с „И Бог създаде жената“, заснет в Сен Тропе, който я превръща в международна звезда. Филмът е огромен успех както във Франция, така и извън нея, и изстрелва Бардо сред водещите имена на европейското кино.
Тя бързо се превръща и в културно вдъхновение – сред почитателите ѝ са млади творци като Джон Ленън и Пол Маккартни. Философи и интелектуалци също анализират феномена ѝ – Симон дьо Бовоар публикува есето „Брижит Бардо и синдромът на Лолита“, а през 1969 г. актрисата става първият реален модел за Мариан – символът на Френската република.
Холивуд, музика и отказ от славата
През 60-те години Бардо участва в редица знакови филми, сред които „Истината“ на Анри-Жорж Клузо, „Презрение“ на Жан-Люк Годар и „Много лична афера“ на Луи Мал. Следват и холивудски продукции като „Вива Мария!“ и „Шалако“.
Тя има и музикална кариера, включваща оригиналния запис на „Je T’Aime… Moi Non Plus“ със Серж Генсбур, който по-късно става световен хит в друга версия.
Въпреки успеха Бардо открито признава, че не се чувства комфортно със звездния статус, заявявайки пред Guardian през 1996 г.:
„Лудостта, която ме обгръщаше, винаги ми се струваше нереална. Никога не бях наистина подготвена за живота на звезда.“
Активизъм и противоречия
След като се оттегля от киното през 1973 г., Бардо посвещава живота си на защита на животните. Тя основава фондация „Брижит Бардо“ през 1986 г. и участва в кампании срещу лова на тюлени и жестокото отношение към животни по света.
Паралелно с това обаче актрисата често попада в центъра на политически скандали. Подкрепата ѝ за крайнодесни идеи и изказванията ѝ срещу имиграцията водят до няколко съдебни осъждания за подбуждане към омраза.
Личен живот и последни години
Брижит Бардо е била омъжена четири пъти, включително за Бернар д’Ормал, с когото сключва брак през 1992 г. Тя има един син – Никола, роден през 1960 г.
В последните години от живота си актрисата избира пълна изолация, далеч от публични изяви, оставайки в Сен Тропе до смъртта си.