40 години един от символите на Барселона беше Снежко, единствената горила албинос в света. Снежко е оставил внушително поколение след себе си, но никога не се е родила друга горила албинос. Снежко е оцелял, когато е бил бебе в джунглата на Екваториална Гвинея, където местни ловци са убили семейството му, а него са продали на каталунски приматолог за 15000 песети през 1966-та
ИСТОРИЯ:
Белокосото дете е хванато от местен ловец в Африка, на територията на Испанска Гвинея (по-късно Екваториална Гвинея) през 1966г. Първоначално той получи много просто име: Nfumu Ngui (Nfumu Ngui), което се превежда от местния език, тъй като fang означава „бяла горила“.
Горила албинос е закупен от зоопарка на испанския град Барселона за рекордната сума от 15 000 песети. Според някои доклади това е най-скъпото животно в света, купувано някога за зоопарк. Възрастта му беше определена на около две години. Приматът получи ново име: Снежко (на испански: Copito de Nieve).
Още от първите дни на появата си в зоологическата градина албиносът стана универсален фаворит, почти звезда. Новината за необичайно животно бързо се разпространи по целия свят и дори хора от други страни дойдоха да го видят. Броят на журналистите, които искат да направят снимка или филмова история за него, става див. Издадени бяха пощенски картички и водачи около Барселона с изображението на Снежко. Той беше смятан за неофициален символ на градския зоопарк.
ОПИСАНИЕ:
Уникалното животно тежало около 80 килограма, височината му била 163 сантиметра. Той имаше розова кожа, а очите на маймуната не бяха червени, а сини. Така пигментът частично присъстваше в тях. Освен това животното имаше зрителни дефекти, характерни за албиноси.
ЧОВЕШКОТО „СЕМЕЙСТВО“:
Веднага след поставянето на Снежко в зоологическата градина той намери ново „семейство“ в лицето на Роман Луер, ветеринарния лекар и съпругата му. Те се грижели за животното в продължение на много години, прекарвали много време заедно с него и според Мария Луер понякога се замисляли, че са обикновено човешко дете, умерено послушно, умерено игриво. Заедно те ядоха обикновена човешка храна, играеха на криеница. По време на общуването със Снежко показа същите емоции като малко дете. Той дори обичаше обичайните за хората вкусотии, включително Кока-Кола.
ОПИТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА ПОТОМСТВО:
Снежко имаше общо двадесет и една кубинки от трима различни приятели и голям брой внуци. Но никое от многобройното потомство не наследи оцветяващите черти на баща му. Нещо повече: през 80-те години на миналия век учените, работещи в Лондонския зоопарк, направиха опит да получат албиносчета от други женски. Този експеримент обаче също завърши с неуспех: всички потомци имаха обичайния цвят на козината и кожата.
Според учените необичайният цвят на Снежко е резултат от тясно свързан кръст, наречен имбридинг. Впоследствие, над десет години след смъртта на животното, последователността на генома потвърди тази хипотеза. С помощта на компютърни програми бяха направени и изчисления, благодарение на които бе установено, че тясно свързано кръстосване се извършва при двойка чичо (леля) – племенница (племенник).
БОЛЕСТ И СМЪРТ:
Горилите са социални животни и Снежко не беше изключение. През по-голямата част от живота си той беше здрав, пъргав и разумно общителен. Но през 2001 г. администрацията на зоопарка съобщи за тъжната новина: любимецът на обществеността и персонала е смъртоносно болен и вероятно ще живее не повече от няколко месеца. Причината за развитието на болестта се нарича инсолация, от която албиносната горила по дефиниция няма защита. Първоначално служителите на зоопарка се опитаха да намалят вредното въздействие на слънчевата светлина, като издигнаха тенти и навеси, защото не само кожата, но и очите на такива животни са много чувствителни. Това обаче, за съжаление, не помогна.
Единственият познат на науката горила – албинос, чиято снимка е представена в статията, почина през 2003 г. Животното страда от рядка форма на рак на кожата и след много обсъждане и обсъждане на ситуацията е евтаназирана, за да облекчи мъките си, въпреки че, както бе отбелязано, с помощта на съвременната медицина би било възможно да се удължи донякъде живота му.
Източник: agromassidayu.com
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
