Черешова задушница е вторият от трите големи дни в православната традиция, посветени на възпоменанието на починалите. Тази година тя се отбелязва на 7 юни (събота) – ден, изпълнен със смирение, молитва и спомени за онези, които вече не са сред нас.
Задушницата винаги се пада в съботата преди Петдесетница и е сред най-значимите дати в българския църковен календар. Първата голяма задушница е Месопустната, преди началото на Великия пост, а последната е Архангеловата – в съботата преди Архангеловден.
Какво представлява Задушница?
Задушниците са дни на молитва за душите на починалите. Вярващите посещават гробовете на близките си, палят свещи, кадят с тамян и раздават храна за „Бог да прости“. В традицията съществуват три основни задушници – зимна, лятна и есенна – но всяка събота от годината се приема за подходяща за възпоменание.
Черешовата задушница носи името си от узрелите по това време череши, които се принасят на гроба като символ на спомена и сезонния дар. В този ден, според вярванията, душите на покойните се „връщат“ сред близките си, за да получат утеха чрез молитви и милостиня.
Обичаите на деня
От ранни зори хората отиват на гробищата. Почистват гробовете, украсяват ги с цветя и палят свещи. Неизменна част от обреда е раздаването на храна – варено жито, хляб, сладкиши, плодове и напитки, поднесени с молитва и уважение.
В църквите се извършва специална заупокойна литургия, по време на която се споменават имената на починалите. Вареното жито символизира възкресението, а виното, излято върху гроба, е знак на пречистване и благословия.
Ден на тишина, не на тъга
Макар и посветен на починалите, Задушницата не е ден на скръб, а ден на паметта – време, в което се поддържа духовната връзка между живите и мъртвите. Всяка свещ, всяка молитва и всяко зрънце жито са израз на любов и уважение към тези, които са ни напуснали.
Какво не бива да се прави на Черешова задушница?
Православната традиция повелява денят да бъде прекаран в смирение и покой, като има ясно изразени забрани:
Не се върши тежка физическа работа. Това е ден за молитва и почит, не за труд.
Не се пере, не се шие, не се чисти. Според народните вярвания, тези действия „пречат“ на душите да намерят покой.
Не се слуша силна музика и не се празнува. Смята се, че шумът прогонва душите на покойните.
Не се излиза от гробището с пълни съдове. Храната, занесена на гроба, трябва да бъде раздадена, а не връщана вкъщи.
Не се оставят немити съдове. Съдовете трябва да се измият след раздаването – знак на уважение и завършеност на ритуала.
Символиката на черешите и силата на обреда
Черешите, които се носят на гроба, не са просто плод – те са символ на живия спомен. Сладостта им напомня, че обичта към починалите остава, независимо от времето.
Много семейства палят свещи и кадят с тамян, вярвайки, че по този начин помагат на душите да намерят мир. Спазването на традициите е не само въпрос на вяра, но и на почит към културната памет на народа.
Духовен мост между светове
Черешова задушница не е просто обичай. Тя е мост между световете – между живите и покойните. Пазейки традицията, ние почитаме не само близките си, но и вековната мъдрост на православната вяра и българския дух.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
