Няколко села в Родопите претендират за титлата „най-високо село“. Сред тях са Бунцево (1500 м), Чамла (1600 м) и Монастир (1400 м). Истинският носител на това звание обаче е село Орцево.
Последните къщи на Орцево са разположени в махалата Горно Орцево на надморска височина от 1640 метра. Именно тази надморска височина го превръща не само в най-високото село в Родопите, но и в цяла България и на Балканския полуостров.
Рай в сърцето на планината
Орцево се намира в община Белица, на 25 километра от град Белица и само на 6 км след село Бабяк. Разположено дълбоко в Родопите, селото разкрива спираща дъха панорама към Пирин и Родопите.
Селото се състои от тринадесет махали, пръснати из хълмовете на Велийшко-Виденишкия дял. Надморската височина варира между 1420 и 1640 м, а центърът на селото се намира на 1555 м. Днес в Орцево живеят около 175 души.
Исторически пластове в земите на Орцево
Землището на селото е богато на археологически находки. В местността Бабяшка чука е открито тракийско светилище с оброчни плочки на богинята Бендида, както и на Зевс и Хера.
В местността Митеш археолозите са намерили останки от антично светилище и надгробна могила от късната желязна епоха. В Пшениценината има следи от древно антично селище. През вековете местните хора са се занимавали с рудодобив – добивали са злато по река Златарица, както и смола и катран, за което свидетелстват останки от минни галерии.
До 1954 г. към така наречените Бабяци са принадлежали територии, които днес са част от Орцево, Бел камен, Бунцево, Дагоново, Конарско и други родопски села. Бабяците се споменават още в османски документ от 1576 г., свързан със събирането на овце за султанския двор.
Съдбата на бабяшките колиби
През XIX век бабяшките села са чисто мюсюлмански и влизат в състава на Неврокопската каза на Османската империя. След Освобождението започва отлив на население. Преди Балканската война броят на бабяшките колиби е бил над 2000, но след нея, заради жертвите и емиграцията, броят им се е свил наполовина.
Според етнографа Димитър Гаджанов през 1916 г. в района са живели 4780 помаци. По време на Възродителния процес през 1972 г., местните научават за насилствената смяна на имената и решават да реагират. Организира се група от около 400 мъже, които планират да прекосят Рила и да достигнат София, за да протестират пред Американското и Турското посолство.
Държавна сигурност научава за похода, когато той вече е започнал. Организира се операция, мъжете са заловени, пребити или интернирани. Един възрастен човек умира и е свален на ръце до Белово.
Произходът на името
Легендата разказва, че името „Орцево“ идва от „хорце“ (орце), защото тук се събирали най-добрите танцьори и играели хора по зелените поляни край тракийското светилище. Така мястото се превръща в символ на жив дух и празничност.
Днес селото е отправна точка за любителите на планината към върховете Бабяшка чука, Велийца и Кавун тепе.
Връх Бабяшка чука – древно светилище и панорамна гледка
С височина от 1654 метра, връх Бабяшка чука се извисява над село Бабяк. Оттам се разкрива изключителна гледка към Рила, Пирин, Разложката котловина и западните Родопи.
Смята се, че тук бесите са имали своето главно светилище, което е функционирало цели 14 века – от 1-во хил. пр.н.е. до 5-ти век.
Връх Велийца – равнината сред върховете
Връх Велийца достига 1711 метра и се отличава със своята заравнена форма. От него се разклоняват три била – на североизток към Аврамовата седловина, на юг и запад към Кавун тепе и Бабяшка чука. Районът е прорязан от малки реки и дерета, а наблизо се намира заслон „Велийца“.
Поезия, родена от любов към Родопите
Гордостта на Орцево не се изчерпва само с природата и историята. Местният жител Исмаил Али посвещава на родното си село стихосбирка под заглавие „Орцево, глас от Родопите – ехо от Рила и Пирин“.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
