Не бъдете безразлични! Споделете новината:

„Конвергентният доклад на ЕК относно готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г. Засега инфлацията остава единственият предизвикателен Маастрихтски критерий за присъединяване, но разликата между действителните темпове на инфлация и линейния критерий бързо намалява“, пише Световната банка в доклад от 10 април, публикуван на сайта на глобалния кредитор.

„През последните три десетилетия България претърпя значителна трансформация. От силно централизирана планова икономика тя се превърна в отворена, пазарна икономика с по-високи средни доходи, която е сигурно закрепена в Европейския съюз (ЕС).

Присъединяването на България към ЕС през 2007 г. породи очаквания, че жизненият стандарт ще се повиши бързо и ще достигне средните нива в ЕС за сравнително кратък период от време. До 2022 г. конвергенцията достигна 62% от средния БВП на глава от населението в ЕС по паритет на покупателната способност, но страната остава най-бедната държава – членка на ЕС. След поредица от външни кризи – включително световната финансова криза, европейската дългова криза, пандемията COVID-19 и руската инвазия в Украйна – притокът на чуждестранни инвестиции пресъхна, а напредъкът в реформите се забави, което забави темпа на сближаване към средните доходи в ЕС.

За да се достигне средното равнище на доходите в ЕС през следващите 15 години, ще са необходими амбициозни реформи и политики за стимулиране на икономическия растеж. Те включват преодоляване на институционалните и управленските слабости, осигуряване на лоялна конкуренция за повишаване на ефективността на фирмите и разширяване на частния сектор, както и инвестиране в умения. Успоредно с това ще е необходимо да се преодолеят трайните неравенства, включително неравенството в доходите и неравенството във възможностите.

Стратегия

От откриването на офиса си в страната преди 30 години Световната банка е изградила стабилно партньорство с България.

През последните три десетилетия Световната банка е предоставила финансиране в размер на 3,3 милиарда евро, разпределено в 45 операции. През цялото време на партньорството ангажиментът на Световната банка е бил насочен към трансформиране на икономиката от централизирана и планирана в отворена и пазарно ориентирана страна от ЕС с по-високи средни доходи.

В усилията си за реформи България е ангажирала Групата на Световната банка в стратегически области от дневния ред за развитие. В партньорството си с Групата на Световната банка правителството на България насърчава политики за преодоляване на различията между институциите и подобряване на предоставянето на услуги.

Основни ангажименти
Партньорството с България понастоящем се характеризира със знания и консултантски услуги, предоставяни чрез споразумения за възстановими консултантски услуги (RAS) и подкрепяни от финансиране от ЕС.

През 2022 г. е подписано ново рамково споразумение за възстановими консултантски услуги, което позволява на правителството на България да се възползва от глобалните знания и опит на Световната банка през програмния период на ЕС 2021-2027 г. Понастоящем има три активни споразумения за RAS с още три в процес на подготовка в областите на електронното управление, транспорта и енергетиката.

Последната Рамка за партньорство за България, одобрена от Управителния съвет през май 2016 г., обхваща период от шест години, който е съобразен с програмния цикъл на ЕС.

Очаква се новата Стратегия за партньорство на Групата на Световната банка за България да бъде представена на Борда през следващите месеци. Ангажиментът на Световната банка ще бъде насочен към превръщането на България в зелена, устойчива и продуктивна икономика, като същевременно се осигурят равни възможности за всички. Партньорството се основава на целите в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и има за цел да завърши незавършената програма за реформи в България и да отключи потенциала за растеж на страната.

Скорошни икономически развития
Въпреки стагнацията на някои от ключовите си експортни пазари, икономиката на България успява да се задържи на повърхността през 2023 г. благодарение на силното частно потребление. Въпреки това през 2023 г. експанзията на икономиката се забави до 1,8%, тъй като силното потребление на домакинствата бе компенсирано от стагниращите държавни разходи и спада на бруто капиталообразуването.

Забавянето на икономическата активност доведе до умерен спад на заетостта през втората половина на годината. Въпреки това растежът на средната реална работна заплата се доближи до 5% за 2023 г., надхвърляйки ръста на производителността на труда и подхранвайки опасенията за конкурентоспособността на страната.

След 2022 г., когато България отбеляза едно от най-високите равнища на инфлация в ЕС, през 2023 г. растежът на потребителските цени отслабна. Въпреки това дезинфлацията беше бавна и през 2023 г. средногодишната инфлация достигна 15-годишен връх от 9,5%.

Фискалната позиция остава стабилна. Оценките на СБ сочат, че на начислена основа фискалният дефицит ще достигне 2,4% от БВП през 2023 г., или под маастрихтския таван от 3%. Конвергентният доклад на ЕК относно готовността на България за присъединяване към еврозоната се очаква през юни 2024 г. Засега инфлацията остава единственият предизвикателен Маастрихтски критерий за присъединяване, но разликата между действителните темпове на инфлация и линейния критерий бързо намалява.

Перспективи
Очаква се растежът на икономиката да се ускори през 2024-2025 г. с очакваното възстановяване на еврозоната. Въпреки това правителството отложи фискалната консолидация и определи цел за фискален дефицит (на касова основа) от 3% за 2024 г. благодарение на амбициозна програма за капиталови разходи.

Дори и банковият сектор да остане стабилен и високо рентабилен, продължаващата кредитна експанзия – отразена от строителния бум – подхранва опасенията за натрупване на балон в строително-кредитния сектор. Последното може да доведе до болезнена корекция и увеличаване на необслужваните кредити в бъдеще“, се посочва в доклада.