fbpx

Проговори бащата на убитите в Сандански деца

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

„Обожавах децата, аз ги къпех, с мен играеха с часове.. Тя много пъти е злобеела срещу децата, защото им обръщам много внимание. Нямаше да говоря, ако не беше цялата тая помия, която близките и адвокатът и изляха върху мен и семейството ми… Не ме оставиха да погреба и оплача децата си“, каза Георги, ридаейки…

Днес, репортер на Struma. com успя да се свърже по телефона с бащата на двете убити деца, горският служител Георги Трайков, заслужил правото си на отговор след обвиненията, които отправи към него и семейството му, адвокатът на Кристина -М. Алексиев. Намираме Георги в апартамента, превърнал се в гробница на двете му деца.

– Здравей Георги, не знам какво се казва в такива случаи, не намирам думи, с които да започна нашия разговор..

Няма думи, започва през сълзи, изповедта си опечаленият баща. Не ме оставиха да погреба децата си, каква помия, какви лъжи, абсурдни твърдения по адрес на семейството и родителите ми, които даваха мило и драго за децата, които обожавах/ Георги се дави в сълзите си и разговорът прекъсва /

– Разкажи ми за децата, Кристина грижеше ли се за тях?

Не можеше да се грижи пълноценно. След раждането на Ивон, сякаш нещо стана с нея. Изпадаше в състояния, сякаш нищо не я интересува. Лежи, яде, не поглежда децата. Затова ми е много обидно от това, което чета и слушам по мой адрес.. Аз къпех децата си, те спяха с мен, аз ставах през нощите, когато бяха болни. Нейните реакции бяха забавени, беше вечно отнесена и все нещо не и беше угодено . Ходеше си, връщаше си, понякога лъжеше безогледно. Много пъти ми е казвала, че я е яд, че обръщам толкова внимание на децата ни, ревнуваше от тях..

– Ти осъзнаваше ли, че тя има някакъв здравословен, психически проблем?!

Е как не, говорил съм с лекари, с близките и, със социалните служби, с полицаи и от никъде помощ. Особено майка и баща и. Така грубо се месиха в живота ни, че какво е видно съсипаха го. Но и нейния съсипаха. На 7 ноември с полиция успях да си я взема от тях. Тогава тя беше пребита от баща си, имаше кръв по себе си, имаше оток под окото. Викнах полиция и си ги прибрах у дома. И след подобно нещо тези хора си позволяват мен да наричат насилник… Срам и позор, поругават паметта на децата ми / силен плач отново прекъсва разговора ни /

– Карахте ли се?

Като във всяко семейство и при нас имаше скандали. И на мен ми беше много трудно да проумея, че Кристина е болна, затова не се грижи за дома и семейството си. Измисляше си всякакви причини за това, че не е свършила едно или друго нещо..

– Ти затова ли поиска да си вземеш децата?

Аз исках да спрат тези нейни изблици -днес е при мен, утре при родителите си. Та това не беше полезно за децата. Исках те да не стават част от всичко това, а и не исках да са в средата на баща и, който така жестоко беше набил Кристина и това го знаят в полицията. Много лъжи за мен, изкараха ме звяр, треперели децата от мен, нея съм тормозел.

По скоро тя тормозеше мен и децата, мълчал съм защото не прилича на един мъж да се оплаква от психическия терор, на който бях подложен ежедневно.. Изпаднеше ли в нейните състояния, просто ставаше страшно. Но никой не ми повярва, че тя има проблем. Оставиха ме съвсем сам….

– Очакваше ли, че ще направи такова нещо?!

През ум не ми е минавало, че е способна чак на такова зверство.. Не мога да го проумея… / отново плаче / Защо не се върнах по рано, защо не разбрах какъв звяр имам в къщата си…., децата ми, децата ми погуби, мен уби…. Не можете да си представите как боли, как не ми се живее. Как се преживява подобно нещо, кажете….

– Какво наказание искаш за нея?…

За мен тя е мъртва… Тя е убиецът на децата ми, какво мога да искам… какво мога да кажа…. И какъв е този адвокат, който така безогледно лъжеше, плачеше. Каква беше тази гадост за баща ми, че я нападал сексуално, хората са потресени от това безумие… Нищо повече не искам, нищо повече немога да направя, за мен животът свърши онзи ден –Какво ще се случва с нея не ме интересува.

Да тежи на съвестта на близките си, на родителите и, които си затваряха очите пред очевидните факти, че дъщеря им не е добре.. Боже, каква жестокост, откъде сили у нея за подобно нещо.. Не мога да повярвам. Сякаш не съм тук, при децата съм.. Жив ме погребаха…, каза Георги

Това бе най-тежкия разговор, който съм водила, пише Петя Георгиева от Струма.

Продължи дълго.. Георги трудно свързваше изреченията, между хлипанията си… Беше искрен, усещаше се жестоката мъка на един баща, неуспял да дойде навреме, за да спаси децата си от палача им – Тяхната майка…

Сандански скърби дни наред за двете прекрасни ангелчета Ивон и Васил, екзекутирани болезнено от Кристина Дунчева, която е в ареста в Благоевград и не продумва за това, което е сторила.. но помоли съдът за снизхождение…

Виновни за тази трагедия има… И това не са Ивон и Васил, които загубиха живота си…в битката между родителите си…

Оставете коментар: