На 22 февруари отбелязваме Голяма Задушница, известна още като Месопустна Задушница. Това е първата от трите големи задушници през годината. Макар датата да варира, денят винаги се пада в края на февруари или началото на март, като се определя според Великденските пости.

На този ден се посещават гробовете на починали близки, като традицията повелява да се подготви „коливо“ – варено, подсладено жито. В България поменът включва също хляб и вино, а в по-ново време се добавят и дребни сладки и соленки. Ритуалът може да се извърши на гроба, в църква или у дома, предава BG On Air.

Обичайно на гроба свещениците извършват парастас, който е по-кратък от панихидата. Панихидата представлява по-пространствен молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текстове.

Житото символизира възкресението, защото, както казва св. ап. Павел, житното зърно не може да оживее, ако първо не умре. Виното е символ на кръвта на Исус Христос, а паленето на свещи изразява горещата вяра и напомня за безсмъртието на душите. Тамянът представлява чистата молитва, а цветята – добродетелите на покойния.

Според поверието, жени, които са имали аборти или са загубили деца, трябва да занесат ябълки в църквата в памет на починалите. Те трябва да бъдат толкова, колкото са загубените деца.

На гробовете не се оставя храна, тъй като душата не се храни с материална храна и питие. Вместо това, сладкиши, месо и вино се раздават между живите, за да си спомнят за покойниците и да отправят молитви за тях.

By Дамян Иванов

Главен редактор – Дамян Иванов Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG Контакти – Имейл: [email protected] За нас / ABOUT US