fbpx

Постигна ли Ердоган целта си да изгради своята „Нова Турция“

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Някои дати служат като повратни точки. За президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган 15 юли е една от тях. Неуспелият опит за преврат за отстраняване на Ердоган от власт на 15 юли 2016 г. се превърна в основополагащ мит на „Нова Турция“ в неговата историография.

През изминалите пет години годишнината на 15 юли се наложи като тържество на победата на Ердоган и му помогна да смени парламентарната демокрация в страната с еднолично управление при изпълнителна президентска власт. Датата бележи също честването на паметта на 251 „мъченици“, загубили живота си, потушавайки опита за преврат.

В цялата страна имаше възпоменателни церемонии, особено в Истанбул, където жертвите бяха най-многочислени, по-специално по време на сблъсъците на моста Богазичи, свързващ азиатския континент с Европа.

Годината 2021 г. не е изключение за усилията на Ердоган и неговия режим в опита да се отпразнува и същевременно отбележи 15 юли. Суперпродукция, озаглавена „По зазоряване“ за героичната народна съпротива срещу опита за преврат, която възникна в резултат на призива на Ердоган срещу пучистите, излезе по кината на 15 юли 2021 г.

В изказванията си през целия ден, бележещи честването, Ердоган използва епичен наратив.

„Спомняме си с благоговение и благодарност за нашите герои, които дадоха урок на изменниците, опитали се да пленят нашата страна на 15 юли, рискувайки живота си, за да защитят своето отечество. Знамето не може да бъде спуснато!“, заяви той.

Пламенният стремеж да бъде откроен опитът за преврат пет години по-късно не е отслабен. Не защото травмата от опита за преврат е все още жива в ума на хората. А по-скоро защото режимът на Ердоган все още не успява да оправдае пренаписването на историята на Турция.

Написах статия за Ал Монитор на 17 юли 2016 г., по времето на преврата – в която оцених, че опитът за преврат в нощта на 15 юли повдига повече въпроси отколкото отговори. По ирония, пет години по-късно, случаят е същият. Повдигнатите въпроси остават без отговори, а мистерията около опита за преврат не е разрешена. В нощта на пуча Ердоган обяви преврата за благословия и после използва цялата сага, за да осъществи амбицията си за създаване на „Нова Турция“ под неговото авторитарно управление.

Не измина и секунда преди правителството да обяви, че неговият бивш съюзник, проповедникът Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ, е виновникът за опита за преврат. Всяка институция и лица, свързани с него на каквото и да било равнище, са смятани за терористи и членове на т.нар. Фетхуллахистка терористична организация /ФЕТО/.

В официалната реторика на Турция връзката между Гюлен и опита за преврат е неоспоримо заключение. Всеки, който би поставил под въпрос валидността на това твърдение, би изпаднал в сериозна беда. Държавите, които се колебаят да приемат официалните твърдения на Турция, са осъждани като спомагатели на подмолния план на Гюлен срещу Турция. САЩ и ЕС – западният свят като цяло – също са замесвани в този наратив, тъй като ислямисткият и националистическият електорат на сегашния режим смята, че западните сили също са подкрепили преврата.

Голямата кампания на властите след пуча не бе ограничена единствено до гюленистите. Тя бе насочена срещу цялата опозиция: лидери, членове и последователи на прокюрдската Демократична партия на народите и журналисти.

Според официални данни, оповестени на 14 юли, около 4890 души са били осъдени на лишаване от свобода – 3000 от тях на доживотен затвор. 44 000 военни са били отстранени от въоръжените сили. Турската асоциация за правата на човека и Фондацията за човешки права обявиха, че около 140 000 държавни служители са били произволно уволнени. Правото им на възражение бе отречено по време на извънредното положение в периода 2016-2018 г., а на повечето от тях бе отказано да бъдат назначени в държавния или частния сектор.

В периода след опита за преврат бе проведен и референдум за конституционна промяна, довел до преминаване към изпълнителна президентска власт, която премахна всякакъв механизъм за взаимен контрол между властите.

Съдебната власт загуби своята независимост и стана подчинена на президента в резултат на промяната на конституцията. Постът на премиера беше премахнат, а цялата изпълнителна власт беше прехвърлена на президента.

Турската президентска система не прилича на американския или френския модел. Тя има повече сходства с модела „каудильо“ в южноамериканските държави по времето на Студената война.

15 юли може да бъде приет като крайъгълен камък за промяната на режима в Турция. По отношение на възникването на Нова Турция, датата действително заслужава да бъде приемана така. Тя несъмнено е повратна точка в прекратяването на върховенството на закона.

Страната, макар и постепенно, но решително, се придвижи от разгръщаща се демокрация в автокрация. Определени политолози наричат това конкурентен авторитаризъм, тъй като някои опозиционни сили все още функционират и не са забранени.

Раждането на ердоганистка Нова Турция и 15 юли са безспорно основополагащ мит. За Ердоган обаче консолидирането на властта му далеч не е сигурно. На местните избори през 2019 г. Ердоган загуби главния си електорат: мегаполиса Истанбул, столицата Анкара и всички големи окръжни градове, които съставляват две трети от БВП на Турция.

Свиващата се оттогава подкрепа за него в резултат на лошите икономически условия – в по-голямата част създадени от него самия – се добавят към вече съществуващите неволи на президента. За него предстоящите президентски и парламентарни избори, насрочени за 2023 г., годишнината от основаването на републиката, будят тревога.

„Ако погледнете рейтинга на президента Ердоган, съчетан с неблагоприятната икономическа картина, е доста трудно да си представите действително условията през следващите 12 месеца, за да смятат те, че едни избори изглеждат обещаващи“, каза пред Ройтерс Дъглас Уинслоу, директор за Европа на Фич рейтингс.

Каквото и да е заложено в бъдещето на Ердоган, справедливо е да се каже, че той постигна онази нова Турция, която предвиждаше.

Неговият проблем е, че не може да консолидира властта си над своята Нова Турция. Ако загуби – а това все още е едно голямо „ако“, а също така не изглежда вероятно и благородно да отстъпи властта – ще бъде отприщен болезненият процес по разтурването на неговата Нова Турция.

Ако спечели през 2023 г., то тогава 15 юли действително ще бъде регистриран като най-значимият крайъгълен камък в одисеята на Ердоган към абсолютна власт.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *