Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Там се провеждат предизборни срещи на кандидатите за кметове, събира се ловната дружинка, следят кой от възрастните идва за хляб, вихрят се купони

При село Костел пътят през Еленския Балкан свършва в скали и гори, но ако се съди по най-знаковия му обект, от старопланинското село трябва да започва море – не кое да е, Жълто море.

Защото най-голямата забележителност в Костел е вековната кръчма „Порт Артур 1904“. Нали знаете – Порт Артур е бивш пристанищен град на югоизточния край на Ляодунския полуостров в Китай. (Какво е станало през 1904-а в Порт Артур – в карето по-долу.)

Чудите се какво общо има това с малкото селце в подножието на връх Чумерна. Точно в същата година балканджия, завърнал се от гурбет в Русия, вдига къща и отваря кръчма „Порт Артур 1904“. И 120 г. по-късно тази кръчмица е все там – точно до моста над река Бързица.

Претърпяла е не една и две метаморфози, била е дори детска градина, но никога не е сменяла табелата „Порт Артур 1904“.

Костел се намира на около 15 км от Елена. Селото е в подножието на връх Голяма Турла. А недалеч е и първенецът на Елено-Твърдишката планина – връх Чумерна, който е висок 1536 м. Преди години натам имало пряко трасе, но сега маркираните пътеки са обрасли и по-добрата стартова точка за такъв преход е село Мийковци.

Къщите на Костел са разпръснати и в тишината на съседните махали Валето, Събковци, Дъбравата и Граматици. Най-далече – на 7 км по горския път, се стига до Зеленик, където единствената жива душа е бай Тодор.

До техните потайности водят кратки пешеходни маршрути, с асфалт и указателни табели, тръгващи от центъра на Костел.

До селото с кръчмата „Порт Артур 1904“ се стига по отклонение от пътя Елена – Сливен. Хващате посока към Марян, после следва село Чакали и след още 3 километра по асфалтов път сте в Костел. Местнитеказват, че името на селото произхожда от стара римска крепост – кастел


На възвишение върху десния бряг на Костелска река се издигала крепостта „Градище“. В миналото през Костел бил най-прекият път от Велико Търново към Константинопол. За охраната му на огромната скала Кулата било издигнато красиво като замък укрепление с гарнизон от 1000 войници.

Старото село Костел било разположено точно под крепостта, като и до днес местността под нея се нарича Селището. Днешното село Костел се намира малко п на север – на по-слънчево и плодородно място.

Близо до старата крепост под скалата Кулата останала само махала Валето. Укреплението почти не е оцеляло, но обраслите части от зидове и очертания на древни сгради привличат иманяри.

Друго предание разказва, че с камъните от крепостта е издигната селската черква „Св. Димитър Солунски“.

С годините храмът потънал в разруха, но сега е обновен. Ремонтът е извършен с дарение на бизнесмен от прочутия местен род Трашлиеви. Той дал 120 хил. лв. да реставрира храма, който е действащ – има свещеник, макар и на няколко села.

В края на февруари по традиция той ще отслужи панихида за 40 костелчани – опълченци и загинали във войните. Имената им са подредени на две паметни плочи върху читалище „Наука 1899“. В него допреди 3-4 г. репетирала усилено женска певческа група, която носела награди от конкурси и надпявания, но след ковида бабите се отказали една по една и вече не съществува.

В живописното село с кристален въздух и чиста планинска река, в която се лови дива пъстърва, се преброяват 12 семейни хотели и къщи за гости. Почти няма изоставени и срутени сгради, което е характерно за някои замрели махали в Еленския Балкан. По протежението на двата бряга на реката се открояват ремонтирани домове със спретнати дворове, нови каменни градежи, басейни.

„Постоянните жители на Костел са около 30. Хубавото е, че сред тях има и две млади семейства с деца, които учат и работят в Елена“, казва кметският наместник Донка Златева.

През лятото Костел се оживява, защото се връщат много от хората с наследствени къщи, както и т.нар. виладжии. До читалището край реката е обособен малък парк с детска площадка и пейки под старите дървета.

Поставена е и понапукана информационна табела, която показва, че в района са вложени европейски пари по проект за устройство и управление на резерват „Бяла крава“ и поддържани резервати „Хайдушки чукар“ и „Савчов чаир“. Било е в програмен период 2007-2013 г.

Има и по-нова карта с екопътеки и наименования на местности, подходящи за турове в периметър до 8-10 км от Костел, риболов, бране на гъби и билки, отмора. Представителния триъгълник на обширния селски площад затварят читалището, църквата и кръчмата магазин „Порт Артур 1904“. Докъм 2015-а магазините били три, но сега е един. И отдавна не е просто бакалия, а нещо като Ганковото кафене на Вазов, шегува се собственичката Пепа Вецева.

Край печката през зимата или на открито през лятото местните жители и гостите на Костел пият кафе или бира и обсъждат последните новини от селото и страната. По време на предизборната кампания в „Порт Артур 1904“ били срещите с кандидат-кметовете на община Елена.

В него се събира ловната дружинка, следят ще слязат ли за хляб самотниците, които живеят по един из махалите. Тук се отбелязват различни празници, вихрят се купони, правят се рождени дни.

Култовата кръчма пази спомен за много костелчани, оставили диря в историята на селото, и когато мястото на някой от тях опустее, тъгуват всички.

„Къщата със заведението е строена от моя дядо Петър Иванов Дянков през 1904 г.“, разказва Вецева. Тя живее в Сливен и е учителка по български език и литература. Дядо Петър не е участвал в Руско-японската война, но е бил на гурбет в Русия.

Защо толкова много го е развълнувала битката за пристанището, не е ясно, но решил така да кръсти дюкяна си. За да изгради къщата до реката, взривявали скалите.

„И досега под цялата къща е мазе, а камъните за основата са зидани на ръка“, посочва Вецева.
По времето на социализма сградата била стопанисвана от РПК, а след 1989-а го върнали на законните наследници.

„Имало е период, в който там се помещавала и детска градина.

Никога обаче „Порт Артур 1904″ не е спирала да функционира“, допълва собственичката.

В кръчмата още стоят автентичните дъски, с които е обкован таванът още при построяването. Прогнилото дюшеме е подменено, зазидано е и прозорчето, което гледало от дюкяна към къщата, но над входа табелата „Порт Артур“ никога не е заменяна.

През 1904 г. японска ескадра изненадващо напада руския флот, така започва 3-месечна война в Манджурия

Битката при Порт Артур, за която има филми и даже улица в Пловдив, е водена на 8-9 февруари 1904 г. и поставя началото на Руско-японската война, сочат историческите данни.

Тя започва с изненадващо нощно торпедно нападение от ескадра японски разрушители срещу руския флот, закотвен в Порт Артур, Манджурия (пристанище на Ляодунския полуостров, предадено на Русия от Китай през 1897 г.), и продължава със сражение на големи кораби на следващата сутрин.

Схватките край Порт Артур продължават до май 1904 г. От 16 изстреляни торпеда само три удрят целта (останалите или не уцелват, или не експлодират), но късметът е на страната на японците, тъй като те удрят двата най-добри руски кораба – „Цесаревич“ и „Ретвизан“, както и бронепалубния крайцер „Палада“.

Схватките край Порт Артур продължават до май 1904-а, но битката поставя началото на японската победа във войната. Великата европейска сила губи от японците и това води до тежки последици за имперския режим.

Руският народ – от аристокрацията до наскоро освободените крепостни, губи доверие в армията и царската политическа система. Това води до Руската революция през 1905 г. и се помни и при още по-тежките поражения през Първата световна война.