На 20 януари отбелязваме Петльовден, посветен на паметта на преподобни Евтимий Велики от град Милетин, живял през V век, и на българския патриарх св. Евтимий Търновски (ок. 1327 – 1402). По народному празникът е известен и като Ихтим, Петльовден, Петеларовден или Петларовден. Основната обредна практика на този ден – жертвоприношение на петел – е пряко свързана с неговите названия.
Традициите на Петльовден
На Петльовден във всяка къща с мъжка челяд се коли петел. Жертвоприношението обикновено се извършва на прага на дома – място, което според традиционните вярвания разделя домашното от дивото. Самият обред се изпълнява от момче на около 15-16 години, което трябва да бъде в „полова чистота“, тоест да няма сексуален опит.
След като заколи петела, младежът рисува кръстове с кръвта на птицата по челата на момчетата в дома – ритуал, който се счита за осигуряване на здраве през годината. Кръстове се поставят и върху портите на къщата, понякога направо с отрязаната глава на петела.
Перата на птицата се пазят и се използват за защита – например за кадене на болни деца. Част от тях украсяват празнични знамена, наречени „колуни“. Закланият петел се сварява цял и се поднася на тържествената трапеза. Заедно с него жените приготвят пити, тиганици и зелници. Част от обредните храни се раздават на близки и съседи за здраве.
В някои райони, като Странджанския край, черен петел се коли за здравето на всички деца в дома, вярвайки, че св. Евтимий предпазва от детски болести.
Житие на св. Евтимий Търновски
„Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба,“ казва св. Евтимий Търновски, една от най-значимите фигури в българската история. Роден около 1327 г. в столицата Търново, Евтимий получава добро светско образование, но скоро се отдава на духовен живот.
Той става монах в Килифарския манастир под ръководството на св. Теодосий Търновски и прекарва седем години в Цариград, задълбочавайки знанията си. Завръщайки се в България, основава църквата „Св. Троица“ край Търново, където събира ученици и създава духовна и книжовна школа.
През 1375 г. Евтимий става патриарх на България в бурни времена за страната. Смел в защита на народа и вярата, той се изправя срещу османските завоеватели, спасявайки живота на мнозина с намесата си. Въпреки това, е изпратен на заточение в Родопите, където вероятно умира около 1401-1402 г.