Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Пенсиите ще бъдат увеличени средно с над 80 лева от 1 юли. Това показват изчисления на база данни на Националния осигурителен институт (НОИ), направени от „Труд news”.

В бюджета за 2024 г. е предвидено индексиране на пенсиите с 11 на сто от юли. А към края на миналата година средният размер на основната пенсия е нараснал до близо 750 лв. В резултат на предстоящото увеличение основните пенсии на хората ще бъдат вдигнати средно с 82 лв.

Освен това вдовишките пенсии ще бъдат увеличени от сегашните 26,5% на 30 на сто от размера на пенсията на починалия съпруг или съпруга. Така увеличението от 1 юли за хората, които освен собствената си пенсия получават и вдовишка, ще бъде по-голямо и средният му размер ще надмине 100 лв.

Минималната пенсия от 1 юли 2024 г. ще нарасне от сегашните 523,04 лв. на 580,57 лв., което представлява ръст с 57,71 лв. Близо всеки трети с пенсия за стаж и възраст взима именно минималната пенсия, показват данните на НОИ.

В страната има малко над 2 млн. пенсионери. От тях само 1,4 млн. души получават пенсии за стаж и възраст.

За други 446 хил. души водещата пенсия е за инвалидност поради общо заболяване. Останалите пенсии са отпуснати на различни основания, като например социални пенсии за инвалидност или старост, за военна инвалидност и така нататък. Над 36% от хората с пенсия за стаж и възраст, или над 512 хил. души взимат минимална пенсия.

Данните на НОИ показват, че близо 77% от хората с пенсии за инвалидност поради общо заболяване получават минималната пенсия за съответната група инвалидност. Като добавим и останалите пенсии се оказва, че над 856 хил. души, или над 45% от всички хора с пенсии, получават съответната минимална пенсия.

От социалното министерство правят преглед на пенсионната система в страната с идея да предложат реформи. Някои депутати застъпват идеята, че за размера на пенсиите по-голяма роля трябва да има личният осигурителен принос на всеки човек, а допълнително трябва да дават социални помощи само на най-нуждаещите се.

Това всъщност означава минималната пенсия да не бъде вдигана толкова много, колкото досега, както и да бъдат орязани социалните пенсии и тези за старост. Много хора в момента, според действащите правила за определяне на пенсията им и на база правените вноски по време на трудовия ми стаж, би трябвало да взимат по-малка сума от минималната пенсия. Но реално взимат минималната пенсия.

Проблемът в България не е в твърде високата минимална пенсия, а в това че останалите пенсии са твърде ниски. Според актуализираната тригодишна прогноза на Министерство на финансите разходите за пенсии през настоящата 2024 г. ще бъдат 10,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. При положение, че средно за страните от ЕС разходите за пенсии са 12,9% от БВП на страните членки.

В Гърция разходите за пенсии са 16,4% от БВП, в Италия са 16,3%, а във Франция са 14,6% от БВП, показват последните данни на Евростат. В Германия разходите за пенсии са 12,2% от БВП на страната, което е по-ниско от средното ниво за страните от ЕС. Ако България достигне нивото на разходите за пенсии в Германия, това би означавало парите за пенсионерите през 2024 г. да нараснат с близо 3,5 млрд. лв.

Радваме се на пенсията двойно по-кратко от французите
Пенсиите ни ниски, но ги взимаме малко време
Най-кратка продължителност на живота
Българите могат да се радват на пенсиите си двойно по-кратко време от французите, става ясно от данни на европейската статистическа служба Евростат. От жителите на страните от ЕС Българите имат най-кратка продължителност на живота – средно 74,2 години, обявиха от Евростат.

Същевременно възрастта за пенсиониране в страната ни ще нараства ежегодно поне докато достигне 65 години и за мъжете, и за жените. Излиза, че хората ще могат да се радват на пенсиите си за стаж и възраст средно около 9 години.

Във Франция ситуацията е доста по-различна. Там средната продължителност на живота е 82,3 години, или 8 години повече отколкото в България. През миналата година във Франция беше решено възрастта за пенсиониране да бъде увеличена от 62 на 64 години, което беше свързано с много бурни протести от страна на работниците.

Но и при тази увеличена възраст за пенсиониране хората във Франция ще могат да се радват на пенсиите си средно 18 години, заради по-продължителният им живот. Оказва се, че българските пенсионери получават пенсиите си два пъти по-кратко време от французите. Пенсиите в България не само са най-ниските в ЕС, но и ги получаваме в продължение на по-малко години, отколкото хората в по-развитите страни.

Средната продължителност на живота в страните от ЕС е 80,6 години, показват новите данни на Евростат. Най-голяма е средната продължителност на живота в Испания (83,2 години), Швеция (83,1 години) и Люксембург (83 години). Сред страните с по-продължителен живот се нареждат още Италия (82,8 години), Ирландия (82,6 години), Малта (82,4 години) и Франция (82,3 години).

България е на последно място по продължителност на живота в ЕС. Най-близо до нас са Латвия (74,5 години) и Румъния (75,1 години). От Евростат публикуваха данни не само за страните от ЕС, но и за отделните региони в държавите. Оказва се, че от петте региона в ЕС с най-кратка продължителност на живота, четири са в България – Северозападен (72,3 години), Северен централен (73,2 години), Югоизточен (73,7 години) и Североизточен (74,1 години).

Петият най-зле представил се регион е в Унгария. Регионите на страните от ЕС с най-висока очаквана продължителност на живота са испанският Комунидад де Мадрид (85,2 години), следван от автономна провинция Тренто в Италия (84,4 години), Ил дьо Франс във Франция (84,1 години), Стокхолм в Швеция (84 години) и Комунидад Форал де Навара в Испания (83,9 години).

През 2022 г. очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС е била 80,6 години, което е увеличение с 0,5 години спрямо 2021 г., обявиха от Евростат. За последните две десетилетия, от 2002 г. насам, най-високата стойност е регистрирана през 2019 г., когато очакваната продължителност на живота достигна 81,3 години (с 3,7 години повече спрямо 2002 г.). След избухването на пандемията от COVID-19 този показател се понижи до 80,4 години през 2020 г. и до 80,1 години през 2021 г. През 2022 г. продължителността на живота нараства, но не достигна нивото от 2019 г.

За жените в ЕС очакваната продължителност на живота е 83,3 години, а за мъжете е 77,9 години. В България средната продължителност на живота на жените е едва 77,9 години, а на мъжете – 70,6 години, показват данните на Евростат. Оказва се, че жените живеят над седем години по-дълго от мъжете.

Средно за страните от ЕС животът на жените е с 5,4 години по-дълъг от този на мъжете, но има големи разлики между страните членки. Най-голяма е разликата в Латвия, където жените живеят 10 години по-дълго от мъжете, а на следващите места са Естония и Литва (и двете с 8,7 години разлика).

Най-малки са сумите в Кърджали
В София пенсиите доближават 1000 лв.
На второ място е Бургас
Пенсиите в София доближават 1000 лв. Средният размер на получаваните в столицата пенсии заедно с всички добавки към тях е 957,24 лв., показват данни на НОИ за миналата година.

В София пенсиите са най-високи, тъй като в столицата са съсредоточени по-голяма част от администрацията и повечето централи на големите компании, където дават най-високи заплати.

Средната сума, която получава един пенсионер, като пенсия и добавки към нея, е близо 785 лв. Оказва се, че в София пенсиите са с над 170 лв. по-високи от средното ниво за страната.

На второ място по най-високи пенсии е Бургас със средно 872,17 лв. В Бургас има рафинерия и пристанище, където дават високи заплати и това води до висок размер на средните пенсии в района. Топ три на областите с най-високи пенсии се допълва от Перник с 861 лв. Това се дължи на близостта на Перник до столицата и на това, че много хора от района на Перник работят в София.

Сравнително високи пенсии взимат и във Варна и Стара Загора – малко над 830 лв., показват данните на НОИ. Над 800 лв. е средният размер на пенсиите и в Кюстендил и София-област. Във всички останали райони на страната взимат по-малки пенсии. Най-ниски са пенсиите в Кърджали – средно 633 лв. Причината за това е, че голяма част от хората там са земеделски производители, осигуряват се на ниски доходи и съответно взимат много малки пенсии.

Топ три на районите с най-ниски пенсии се допълва от Разград с 646 лв. и Силистра с 653 лв. Доста ниски са и пенсиите в Търговище (658 лв.), Шумен (688 лв.), Видин (695 лв.) и Добрич (699 лв.).

Само 777 с пенсии над 3400 лв.
Над половин милион души взимат до 523 лв.
1 млн. с по-малко от минимална заплата
Близо половината пенсионери получават по-малко от минималната заплата след данъци и осигуровки.

Над половин милион души в страната получават пенсии в размер до 523 лв. включително, като тук влиза не само основната пенсия, а и всички добавки към нея, показват данни на НОИ към края на миналата година. Голяма част от тези хора взимат минималната пенсия за стаж и възраст, която в момента е 523,04 лв., но много получават инвалидна пенсия, социална или пенсия за старост, които са в още по-малък размер.

Пенсиите на над 1 млн. души са по-малки от минималната заплата и то след като от нея бъдат извадени дължимите данъци и осигуровки. В момента минималната заплата е 933 лв., но след плащане на налозите работниците получават чисто 724 лв. Близо половината пенсионери взимат по-малки суми.

В Европейския съюз е приета директива за адекватните минимални заплати, като в нея един от посочените възможни критерии за определяне на минималната заплата е тя да бъде 50 на сто от средната. Именно този критерий беше въведен в България, но сега от социалното министерство обмислят как той може да бъде променен.

В директивата на ЕС става въпроси и за адекватност на минималната заплата, което включва и поддържането на някакви основни потребности с нея. А половината пенсионери в България получават по-малко от определената минимална сума за работниците.

Максималната пенсия от 3400 лв. получават 1606 души, показват данните на НОИ. Таванът на пенсиите не важи за хора, които са били президент и вицепрезидент на България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд. Като към основната пенсия прибавим и добавките се оказва, че 777 души получават от пенсии над 3400 лв.

Доста високи пенсии в размер над 2000 лв. получават малко над 61 хил. души, показват данните на НОИ.