Паническо презапасяване с храни, техника и дори дребни монети обхвана страната в седмиците преди преминаването към еврото. В цялата държава се виждат препълнени колички, разпродадени стоки и опашки пред хипермаркети, банки и обменни бюра. Общото усещане е, че хората се подготвят за ново поскъпване след 1 януари, въпреки уверенията на институциите, че инфлационен шок няма да има.
Продавачи в големите търговски вериги посочват, че най-търсени са дълготрайните продукти – боб, леща, ориз, захар, сол, олио, консерви и тоалетна хартия. Купувачите изпразват касички и буркани, плащайки със стотици монети от 1 и 2 лева, което вече създава проблеми на магазините. В някои обекти отказват да приемат големи количества дребни пари, тъй като нямат капацитет да ги обработват.
Ръст се отчита и при покупката на бяла и черна техника – перални, хладилници и телевизори. Търговците признават, че вместо очаквания спад след Черния петък, продажбите са скочили многократно. Причината е убеждението на клиентите, че след въвеждането на еврото уредите ще поскъпнат.
Подобна тенденция се наблюдава и при лекарствата без рецепта, хранителните добавки и битовата химия. Фармацевти потвърждават сериозен ръст на продажбите, който свързват с несигурността около първите седмици след смяната на валутата.
Проучвания сочат, че над 70% от българите се страхуват от спекула и повишаване на цените при прехода към еврото. Част от населението спешно обменя левове в евро, въпреки по-високите комисионни. Пенсионери се редят пред банките за т.нар. „европакети“, а омбудсманът вече е получил жалби за ограничен достъп до торбичките с евромонети.
Варна е сред градовете, където паниката е най-видима. Там се образуват опашки пред единствената работеща депозитна машина за монети. Хората чакат с часове, за да превърнат стотинките си във ваучери. Паралелно с това кварталните магазини се изпразват от олио, тоалетна хартия и трайни храни, а някои домакинства буквално пълнят мазетата си.
Други потребители обменят левовете си в евро от притеснение, че в първите дни на 2026 г. картовите плащания ще бъдат затруднени. Обменните бюра във варненския регион отчитат засилен интерес, а курсът на места достига 1,98 лв. за евро.
В Бургас ситуацията е сходна. Килерите на мнозина вече са претъпкани със спагети, брашно, консерви и олио. Част от хората признават, че се презапасяват „за всеки случай“, тъй като не вярват, че цените ще останат същите след 1 януари. Силно е и пазаруването в одринските магазини, където всяка седмица пристигат автомобили с български номера. Турските търговци приемат левове, а купувачите товарят сапуни, препарати, храни и дрехи.
Някои бургазлии влагат последните си левове в по-големи покупки – ботуши, парфюми, домакински уреди и дори имоти. В околните села сделките с къщи и парцели са се увеличили рязко, пишат от „Труд“.
В Благоевград презапасяването се усеща във всички търговски обекти. Пенсионерите купуват брашно, олио и захар в големи количества, докато младите предпочитат техника, климатици, автомобили втора ръка и компютри. Пред КАТ се образуват опашки, тъй като много хора бързат да регистрират автомобилите си, опасявайки се от бъдещо поскъпване.
Психологията на несигурността се отразява и на ежедневните покупки – от лекарства до свещи, матраци и завивки. Мнозина признават, че не вярват на официалните уверения за плавен преход и смятат, че търговците ще повишат цените.
Съветите от „Ние, потребителите“ са насочени към разумно използване на наличните левове за дълготрайни продукти – бобови култури, спагети, консерви, ядки, мед, подправки, препарати, лична хигиена, енергоспестяващи крушки, резервни части за уреди, ремонтни дейности и дори зъболекарски процедури. Целта е плащанията в брой да се сведат до минимум, а останалите средства да останат в банкови сметки.
Паниката преди въвеждането на еврото показва ясно едно – недоверието към институциите и страхът от нов ценови шок карат домакинствата да изпразват магазини и борси далеч преди настъпването на 2026 г. Дали тези опасения ще се окажат основателни, ще стане ясно след Нова година.