България се присъедини към многонационалната номинация за включване в елемента „Пасищни традиции“, вписан в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Това съобщи Министерството на земеделието и храните, подчертавайки значението на местните традиции, свързани с пасищното животновъдство. Включването на страната ни е доказателство за ангажираността към съхранението и популяризирането на устойчиви практики, предавани през поколенията.
История на „Пасищни традиции“ в ЮНЕСКО
Елементът „Пасищни традиции“ е включен в Представителния списък на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО по време на 18-ата сесия на Международния комитет за опазване на световното нематериално културно наследство през 2023 г. Досега той обхващаше девет държави: Австрия, Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Люксембург, Румъния и Испания. Сега към тях се присъединяват България, Полша, Сърбия, Словакия, Турция и Украйна.
Какво представляват пасищните традиции?
Пасищните традиции се основават на сезонната миграция на стада тревопасни животни като овце, крави и кози към отдалечени пасища. Тази практика, предавана в семействата от поколения, е особено разпространена в планинските райони. Планинските пасища осигуряват богати на растителност терени, които спомагат за отглеждането на животните през по-голямата част от годината.
Съществуването на тази практика има съществено значение за екосистемите. Лятната паша предотвратява обрастването на терените с храсти, като същевременно поддържа тяхната висока природна стойност. Освен това тези пасища създават пейзажи с изключителна красота и са източник на млечни и месни продукти със защитени наименования за произход.
Културна стойност и социално значение
Пасищното животновъдство е не само икономическа дейност, но и важен културен феномен. То включва празнични традиции, като летните пасищни фестивали и традиционните обреди, които съпътстват отпътуването на стадата. Тези събития играят роля в социалното приобщаване, укрепването на културната идентичност и връзките между поколенията, като същевременно се противопоставят на обезлюдяването на селските райони.
Регистрацията в ЮНЕСКО
Присъединяването на България към този елемент обхваща не само методите за отглеждане на животните и управлението на пасищата, но и свързаните с тях традиционни занаяти и хранителни продукти, които са признати за принос към човечеството. Министерството на земеделието и храните, съвместно с Министерството на културата и Министерството на външните работи, инициира и координира процедурата по присъединяване.
Пасищните традиции на българските животновъди вече са вписани в националния регистър на нематериалното културно наследство „Живи човешки съкровища – България“, поддържан от Министерството на културата. Това признание подчертава значението на тези традиции за българската идентичност и устойчивото развитие на селските райони.