Около 60% от свинското месо, продавано у нас като прясна продукция, е българско, но родното производство все още не може да покрие търсенето. Това обясни изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ) д-р Диляна Попова.
По думите ѝ България задоволява едва 20% от нуждите от говеждо месо, а при пилешкото делът е между 60 и 70%. Затова страната продължава да разчита на внос.
„Преди години България беше огромен износител на агнешко месо, предимно за арабските страни, което вече отдавна не е така“, посочи Попова. Въпреки това агнешкото за Великден и Гергьовден остава основно българско, а количествата са достатъчни за пазара.
Тя уточни, че в страната има и няколко ферми за заешко месо, макар този вид месо да не е толкова популярен у нас.
В социалните мрежи често се твърди, че вносното свинско – най-често от Испания – се готви по-трудно. Според Попова обаче разлика във вкуса няма.
„По принцип животните, отглеждани в ЕС, се хранят по стандартизирани рецептури… Никой производител… не може да променя състава, защото това ще се отрази на поголовието“, обясни тя.
Все пак тя препоръчва потребителите да избират българско охладено месо, тъй като замразеното вносно има различни вкусови характеристики. Охладеното месо се съхранява до 10 дни, а транспортът от Европа до България трае 2–3 дни.
Попова обърна внимание и на промените в традиционните породи свине след африканската чума. Една от новостите е хибридната порода „черен ангел“, кръстоска с почти изчезналата източно-балканска свиня.
Според нея секторът не търси държавна помощ, но и не желае административни пречки:
„Браншът иска да има елементарна предвидимост, а не да се издават закони в последната минута.“ Тя припомни последния пример – промяната в тарифите на БАБХ, публикувана без предварително предупреждение.