Общото и различното между Ковид-19 и Ухан-95

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

„Нагази ни грипен вирус от Ухан“- това заглавие, колкото и актуално да звучи, не е от днес, а от преди 24 години.

Да, точно така! Още през далечната 1996 г. китайският град е дал името на нов вирус, който поразява организма и причинява сериозни дихателни проблеми.

Снимка на статията от брой на в-к „Труд“ от 1996 г. циркулира в социалните мрежи от няколко дни и предизвиква широк спектър от реакции сред читателите в интернет. Затова решихме да потърсим кое е общото и кое – различното тогава и сега, пише Василена Йорданова в Топновини.

От материала в „Труд“ разбираме, че през октомври 1996 г. вирусът „Ухан’95“ върлува основно в Китай, Сингапур, Хонконг и САЩ, но по това време у нас вече са потвърдени първите положителни проби на новия грип.

Вирусът се предава по въздушно-капков път, а симптомите му са висока температура, кашлица, хрема и мускулни болки. Тогава специалистите съветват хората с подобни оплаквания веднага да се консултират с лекар, тъй като ако лечението не започне навреме, е възможнозаболяването да прерасне в бронхопневмония.

Грипът „Ухан’95“ предизвиква сериозни усложнения при възрастните хора и често води до смърт. Звучи ли ви познато?

Дотук всичко поразително прилича на ситуацията, в която се намираме днес, но да погледнем и разликите.

Макар и опасен, вирусът от преди 24 години все пак е грип и в борбата срещу него се използват не една, а цели две ваксини, които се прилагат у нас и до днес – „Ваксигрип“ и „Инфлувак“. Докато днес се борим с вирус, за който все още няма ваксина.

Само няколко месеца преди излизането на самата статия страната ни е поразена от „редовната“ грипна епидемия, когато на ден у нас се разболяват по 10 000 души, докато днес с Covid-19 у нас се заразяват по стотина души дневно, което е 1% в сравнение със заболелите през 1996 г.

Съществена разлика между ситуацията тогава сега има и в реакциите спрямо новата болест. Истерията, масовата психоза и затварянето на цялата държава, на които сме свидетели днес, не са налице преди 24 години. Вероятно причина затова е и липсата на социални мрежи, които да подклаждат панически настроения и дезинформация, под чийто натиск институциите трябва да действат.

Ненаучените уроци

24 години по-късно историята от Ухан се повтаря. Защо китайският град е център на поява на нови болести? Отговорът нa този въпрос и до днес вълнува учените по света. Някои смятат, че там условията за поява на нови зарази са идеални – многоброен и гъсто населен град, висока температура и влажност, екзотични животни, които не само обитават района, но са и част от менюто, занижена хигиена… С перфектния микс под ръка остава само заразата да тръгне от човек на човек необезпокоявано, а по всички личи, че китайските власти не за първи път не успяват да овладеят ситуацията. Нещо повече, твърди се, че Китай се е опитал да потули появата на новия вирус и така не само не е успял да се справи с него, но и на практика е отворил вратата за него към останалата част от света.

Шест месеца след първия случай заразените с новия коронавирус са милиони, а починалите са близо половин милион. Икономическите последствия от болестта ще се окажат дост по-сериозни – фалити и безработица са факт в различни части на света.

Уроците, които не са научени, се повтарят…ако и този път не си вземем поука нищо чудно след 30 години да си говорим за вирус „Ухан ’50“.

Оставете коментар: