Сериозен бюджетен дефицит от 4% от БВП за изминалата 2025 г. налага спешни промени в основните данъчни закони у нас. На извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) синдикати, бизнес и държава сблъскаха позиции относно облагането на ваучерите за храна, минималната работна заплата за 2027 г. и новите налози.
Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев подчерта, че данъчната политика трябва да осигури по-справедливо разпределение на финансовите тежести и спазване на стриктна дисциплина.
Ваучерите за храна: Какво и кога ще се облага?
Една от най-горещите теми бе предложението за промени при социалните ваучери:
- Лимит до 200 евро: Българската стопанска камара (БСК) подкрепи увеличаването на максималния месечен размер на ваучерите за храна до 200 евро.
- Данък от 7%: Новият налог от 7% ще се начислява единствено върху сумата над 102,26 евро (надсегашния праг), а не върху целия размер на ваучера.
- Реакция на синдикатите: От КНСБ определиха облагането като „стъпка в грешна посока“, докато от КТ „Подкрепа“ предложиха сумите да се превърнат в осигурителна вноска и отново поискаха въвеждане на прогресивно данъчно облагане.
Минимална заплата от 660 евро и акциз за мощни коли
Тристранката дискутира и други ключови финансови параметри:
Минимална работна заплата: Определен бе размер от 660 евро за 2027 г. (ръст от 6,4%), подкрепен от бизнеса, но критикуван от КТ „Подкрепа“ като крайно недостатъчен спрямо европейските нива.
Акциз за автомобили: Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че при готвения акциз за коли с мощност над 250 kW, при хибридите ще се мери само двигателят с вътрешно горене. Линейки, пожарни и електромобили се изключват.
Отхвърлен данък „свръхпечалба“: Бизнесът се противопостави твърдо на предложението за 33% данък върху свръхпечалбите, предупреждавайки за проинфлационен ефект.
