fbpx

На Велика събота Христос слиза в ада и пуска грешниците

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Денят е на скръб и тишина, месят се козунаци и се боядисват яйца

“И ето, някой си, на име Йосиф (от Ариматея), съветник, човек добър и справедлив… дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово. И като Го сне (от кръста), обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган… Настъпваше вече събота. Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му. И като се върнаха, приготвиха благовония и миро и си починаха според заповедта”.

Така евангелистът Лука описва телесното погребение на Исус в събота – последния ден от Страстната седмица, в която вярващите оплакват мъките Христови, пише 24 часа.

Според библейската притча на Велика събота тялото на Месията лежи в гроба, но той още не е възкръснал. В този ден няма Бог, това е период на тежки размисли и несигурност, вярващите се чувстват изоставени…

Но въпреки телесната смърт на Голгота душата на Спасителя не бездейства. Тя слиза в ада, разрушава портите и освобождава затворените там грешни души на Адам и Ева и на старозаветните пророци, за да ги отведе в небесата. Така открива пътя към рая на цялото човечество, което според богословите е същината на християнското послание.

В царството на тъмнината Христос влиза като победител над злото и смъртта, а пътешествието му става символ на всеопрощение, любов и надежда.

Велика събота бележи края на 40-дневния пост. Това е ден на молитви и мълчалива равносметка в подготовка за Възкресението в неделя. Векове наред на него в западните църкви не са се отслужвали литургии. Сега при католиците службата започва след залез-слънце с пасхални свещи, символизиращи тялото Господне, и четене от евангелията в очакване на 12-ия час. Светлините в храма, угасени на Велики четвъртък, отново светват. Свещениците пеят “Алилуя” за първи път от началото на постите.

Празникът е известен по света с различни имена – във Филипините го наричат Черна събота, в Чехия – Бяла събота. Казват му още Великденско бдение, Пасхално бодърстване, Смъртна събота, Мъртва събота, Погребена събота. В Мексико го отбелязват като Деня на Юда и хората горят чучела на предателя на Исус. Камбанен звън отбелязва края на постите.

В православието Велика събота е “най-благословеният седми ден” от Страстната седмица, когато Христос лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Вярващите са притихнали в очакване на Възкресението.

На Велика събота у нас обикновено се служи утреня (като всяка утреня и тя започва вечерта на предния ден – Велики петък). Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, сред които Дева Мария и Мария Магдалена, дошли на гроба Господен. Свещеник, носещ Евангелието и плащаницaта, заедно с богомолци със запалени свещи обикаля около храма. Процесията свидетелства, че цялата Вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на “живота на света” в смъртта.

Вечернята на Велика събота се служи сутринта заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални.

Четат се 15 паремии – пророчествата за Христа, някои от които самият Исус е съобщавал на учениците си.

В събота започва празничната украса на храма – траурните цветове на илитоните (покривките на Св. престол) и централната завеса се заменят с бели с празнична бродерия. Тези промени показват триумфа на Христос над грехопадението, дявола и смъртта.

Привечер преди Възкресение храмът символизира гроба на Спасителя, вратите са затворени, а подготовката за възкресната служба започва отвън, където йереите изпълняват последните молитви.

Денят преди Възкресение е последният за подготовка на честванията за неделния празник, тъй като Разпети петък е ден на скръб и не се захваща никаква работа. В Страстната събота преди изгрев-слънце се замесват великденски козунаци – израз на почитта към Спасителя. Боядисват се яйца, ако не сте успели да го направите в четвъртък. Първите две са червени – едното се поставя до иконата на Богородица и престоява там до следващия Великден. Вечерта преди следващото Възкресение някои го заравят в земята за плодородие и благоденствие в дома. Вярва се, че то има чудодейна лечебна сила. С второто червено яйце мажат бузките и челата на децата, за да са здрави през цялата година.

В някои райони у нас пазят черупките от първото яйце и ги добавят към тестото на ритуалните хлябове за други празници през годината. В миналото бабите са ги стривали на прах и ги използвали при баенето срещу уроки.

На Велика събота бездетни жени си лягат с червено яйце в пазвата, за да родят до следващата година. През този ден някои вярват, че не бива да се вдига шум, за да не се привлекат в дома злите сили.

В ритуал, близък до езическите, някои семейства на Велики четвъртък чупят старото яйце и по вътрешността гадаят бъдещето. Ако е кухо и мирише лошо – задава се трудна година.

В събота може да се опече жертвеното пасхално агне.

Душна събота е ден за посещение на гробищата и отдаване на почит към починалите. Жените преливат и прекадяват могилите. Раздава се хляб и боядисани яйца за душите на мъртвите. На гробовете се полагат цветя, които са престояли в църквата от Велика сряда до Разпети петък. Това е последната възможност да се ходи на гробовете на починалите близки, тъй като Великден е време на радост и помени и панихиди не се отслужват до Томина неделя.

Оставете коментар: