Не бъдете безразлични! Споделете новината:

В българския народен календар първата седмица след Сирница е наречена Тодорова неделя. Тази седмица получава името си от празника Тодоровден, който винаги се отбелязва в събота. През 2024 година отбелязваме Тодоровден на 7 март.

Според поверието, на този ден светецът Тодор съблича деветте си кожуха, яздейки бял кон и отива при Господ да помоли лятото да се върне на Земята. Вярва се, че поради уважението към светеца, още докато той изрича молбата си, отвън, на мястото, където е забодено копието на светеца, започва да се издига пара, а земята се затопля.

Въпреки позитивния му образ, Свети Тодор е свързван и с отрицателни вярвания. В някои области на страната той се смята за злочест и се свързва с наказването на тези, които не спазват забраните и обичаите.

Фразеологиите и поговорките като „Дядо Тудур е овампирчен и гази с белия си кон тия, дето работят през Тудурица“, „Свети Тудур се присънва на хората като таласъм“ изразяват народната мъдрост и представата за Свети Тодор като фигура, която присмива нарушителите.

Поговорките като „Бий, Тодорчо, майка си“ и „Ще играе тънка Тодора“ също са свързани с празника и изразяват вярванията около времето и предстоящите промени във връзка с настъпването на пролетта.

През всеки ден от Тодоровата неделя има определени обичаи и вярвания. На Чист понеделник, наречен още Куковден или Кукеров ден, традицията налага жените да измият всички блажни съдове с гореща вода. Сметта от почистването се изхвърля на улицата, вярвайки, че по този начин се изпъждат бълхите от дома. Също така, заради забраната за готвене през останалите дни от седмицата, този ден се приготвят храни за цялата седмица.

Така, Тодоровата неделя не само е време за празнуване и спазване на вековни традиции, но също така отразява древните вярвания и обичаи, които до днес живеят в сърцата на българския народ, пише Актуално.