Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Лекари от две болници спасиха бременна жена със сърдечна малформация и сбъднаха мечтата ѝ да стане майка. Кристина Налбантова разказва историята за чудото да дадеш живот, рискувайки своя собствен.

Заради вродена сърдечна малформация Красимира дълго отлага решението да стане майка. До миналата пролет, когато подходящият момент идва.

„Имаше лекари, които не ни даваха надежда, че ще изкараме до края на бременността. На малко по-ранен етап се появи доста силен задух при най-малките натоварвания. И се установи, че сърцето ми се влошава“, разказа пред камерата на bTV Красимира.

В шестия месец става ясно, че бъдещата майка развива сърдечна недостатъчност и се налага да роди в кардиологична болница. Така екипите от две лечебни заведения се обединяват в името на новия живот. Майката ражда в болница „Проф. Александър Чирков“, а бебето поема първи глътки въздух в ръцете на екип от „Майчин дом“.

Красимира все още вижда своята дъщеря Симона само на снимка.

„Видях, че е копие на баща си. Развълнувах се като всяка една майка и ми стана мъчно, че не успях да си я видя на живо“, каза Красимира.

Раждането е празник за цялата болница, казва д-р Чилингирова, която установява усложненията при Красимира.

„Ако жените са коригирани добре и нямат съществени проблеми, бременността е възможна. Но бременни с проблеми след операция и които приемат лекарства се водят високорискови. Такъв е случаят на Краси“, обясни д-р Незабравка Чилингирова.

Годишно в болницата вече има по около 10 такива раждания.

„Детската кардиология и кардиохирургията имаха особено развитие. Това даде възможност на една особена група пациенти да могат да забременяват, раждат и да могат да износят здраво дете“, допълни д-р Чилингирова.

Възстановяването на Красимира продължава в „Майчин дом“.

„Майката трябва да се стабилизира до финалния етап, в който ще бъде изписана. Бебенцето е здраво и най-хубавото е, че майката, която не го е виждала, днес ще го види и прегърне и целуне“, заяви д-р Иван Костов, от „Майчин дом“.

Майката е благодарна на лекарите и вярва, че тя и бебето ѝ са пример, че надежда винаги има.