Една от най-предпочитаните и вкусни риби по българското Черноморие – чернокопът, се превърна в истинска рядкост през настоящия летен сезон. Морските рибари отчитат критично ниски нива на улов или пълна липса на пасажи, което изправя ресторантьорите пред сериозен изпит.
В повечето заведения по крайбрежието приготвеният на скара или пържен чернокоп присъства само на хартия в менютата. При поръчка сервитьорите масово насочват клиентите към алтернативни видове риба, а надеждите на рибарите за масирана поява на пасажи се прехвърлят чак за септември.
Чернокоп, лефер или гофан – деликатесът на Черно море
Видът Pomatomus saltatrix (единствен представител на семейство Леферови) е изключително ценен в кулинарията заради сочното си месо и липсата на дребни кости. В зависимост от размера и възрастта си, рибата носи различни наименования сред рибарите:
- Чернокоп: По-младите и дребни екземпляри (около 200–300 грама).
- Лефер: Зрелите и по-едри риби (над 400–500 грама).
- Гофан: Най-едрите и трофейни екземпляри.
Защо го няма в мрежите?
Чернокопът и леферът са силно топлолюбиви хищници. Те не презимуват в българските крайбрежни води, а прекарват студените месеци в Мраморно море (с изключение на отделни пасажи в най-южните райони на Черно море при по-мека зима). Пролетната им миграция на север традиционно започва в края на май и началото на юни.
Обикновено уловът на по-дребния чернокоп стартира още през юни, докато по-едрите екземпляри (леферът) влизат в мрежите в края на юли и началото на август. Настоящият сезон обаче поднесе неприятна изненада за целия бранш, оставяйки мрежите празни в разгара на лятото.
