Днес Православната църква почита Лазаровден – един от най-колоритните и символични пролетни празници, който винаги се пада в предпоследната събота преди Великден. Празникът носи дълбока духовна символика и богато наследство от обреди и вярвания, които се предават от поколение на поколение.
Според традицията на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, с които на следващия ден – Връбница (Цветница), се украсяват вратите на домовете. Така природата и домът се подготвят за пролетното пречистване и обновление.
Лазаровден, известен още като Лазарница, носи името на Свети Лазар – ученик на Христос и брат на Марта и Мария-Магдалина. В Евангелието се разказва как Иисус възкресява Лазар от гроба, а според преданието той живее още 30 години и умира като епископ на град Китон на остров Кипър. Името му остава символ на здраве, дълголетие и възкресение.
На този ден се изпълняват древни обичаи като лазаруване и поминални ритуали. В Североизточна България съществува вярването, че на Връбница „разпускат мъртвите“ от гробовете, затова се организира Лазарската задушница – специален обред в тяхна памет.
В навечерието на празника жените посещават гробищата, прекадяват и преливат гробовете с вино, раздават храна – рангелов кравай и варено жито – за душите на починалите. Всяка домакиня приготвя и просфорки, като ги раздава в нечетен брой, съобразно броя на починалите в семейството.
Паленето на огън при гробовете също е част от този обреден цикъл. То се извършва преди изгрев слънце на Връбница и символизира топлината, светлината и връзката с отвъдното.
Една от най-красивите традиции е лазаруването. В него участват моми и млади момичета, които се подготвят още от началото на постите. Те се събират по възраст в четà, като всяка група има своите певици, водещи и момиче, което носи кошничка с яйца.
Лазарките обхождат селото от събота следобед до неделя на обяд. Влизат във всеки дом, пеят специални песни за всеки член от семейството и играят лазарско хоро. Стопаните ги даряват с яйца и други дарове, които по-късно се разпределят между участничките.
Лазаровден е не само празник на природата – на нивите, горите и пасищата – но и символичен преход за момичетата. След като лазаруват, те вече могат открито да се „момеят“, да се обличат и държат като готови за любов и брак.
Денят носи още имена като Лазарова събота, Лазарица и просто Лазар. С него са свързани три важни ритуала – лазаруване, избиране на кумица и боенек – всички насочени към любовта, женитбата и преминаването към нов етап в живота на младите момичета.
Честит имен ден на всички, които носят имената Лазар, Лазарка, Лазарин и техните производни! Бъдете здрави, обичани и благословени!
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
