Кирил Петков ще заведе иск за вреди срещу освободените от Банката за развитие.Държавата ще заведе съдебен иск за вреди срещу отстранените преди месец от Надзорния съвет на Българската банка за развитие Митко Симеонов и Велина Бурска.

Това обяви на пресконференция след заседанието на правителството Кирил Петков, министър на икономиката, който е и принципал на банката.

Заради това, че отстранените обжалват, се блокира работата на баnката в момент, в който малките и средни предприятия имат нужда от помощ, посочи министърът. Определи техните юридически процедури да спрат уволнението си като „много фрустриращи“. С решение от вчера, 29 юни, Софийският градски съд отново спря вписването на новия Надзорен и Управителен съвет на банката.

Петков изчисли, че около 1% е вероятността при един съдия да отидат всичките дела в резултат на направените от правителството кадрови промени. Министърът на финансите Асен Василев пък допълни в коментар на писмото на Съюза на съдиите отпреди ден за това, че има противоречива съдебна практика по тези казуси с кадровите промени, че това само по себе си показва неуредица.

Даде пример с директора на Агенцията за държавен финансов контрол, за когото има издадена заповед за уволнение от почти 2 месеца, в които не може да му бъде връчена, защото е в болнични, но се лекува в домашни условия без да е в дома си. Ако е на домашно лечение, трябва да бъде открит на домашния си адрес. Ако не може да бъде открит, трябва да има ред за връчване, който да не отнема 1 месец, допълни той.

Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова също коментира, че не разбира тази противоречива съдебна практика, при която министърът не може да смени директор на дружество, което е 100% собственост на ръководеното от нея ведомство.

Тримата отново говориха за платени суми и неизпълнени ремонти по проекти без обществена поръчка.

Говорителят на кабинета Антон Кутев определи т.нар. „ин хаус“ процедури като – вратичките в закона, които позволяват да бъдат давани . Кутев заяви, че това го има във всички европейски законодателства, но само в ограничени случаи, когато става дума за спешност. Така е и в българското законодателство. „Но, както ще видите, това не е съвсем така в последните години в България“, каза Кутев.

Министърът на регионалното развитие Виолета Комитова обяви, че в министерството й са давани поръчки с огромни финансирания без обществени поръчки и без конкретни процедури. Те са разделени на две големи теми – свлачища и магистрала „Хемус“, каза тя на брифинг.

„За 2019 г. с министерско постановление има голяма спешност да се укрепят 84 свлачища, за което са отпуснати 580 млн лева от бюджета. 201 млн. отиват в „Автомагистрали“, което договаря с 30 фирми и им превежда 188 млн. авансови плащания без обществени поръчки. За всяка фирма сумата, която се превежда, се определя от оферта, определена от фирмата. Фирма Х, например е получила договор за 16 млн.“, каза Комитова.

За всичките 84 свлачища авансите са раздадени през декември 2019 г. Само по едно свлачище се работи – това при Рилския манастир. Срокът на договорите изтича през декември тази година, обяви още тя.

By Дамян Иванов

Главен редактор – Дамян Иванов Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG Контакти – Имейл: [email protected] За нас / ABOUT US