Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отчита сериозни деформации по цялата верига на производство и търговия с храни в България. Междинният секторен анализ показва драстична разлика между надценките у нас и средните европейски нива. Докато в Европа те са около 35%, в България достигат до 100%. Това съобщи Жельо Бойчев, член на КЗК и ръководител на проучването, в предаването „Говори сега“ по БНТ.
„Ние сме изследвали пазара на селскостопански, бързооборотни хранителни продукти и на модерната търговия на дребно,“ обясни Жельо Бойчев. За да се проследят тенденциите, комисията е наблюдавала 10 основни продукта – мляко, млечни продукти, месо, брашно, хляб, слънчогледово олио, яйца и минерална вода.
Липса на производство и зависимост от внос
Според Бойчев проблемът не е само в крайната цена, а в недостига на собствено производство, което прави страната зависима от внос.
„Когато нямаш собствено производство да задоволиш потреблението и имаш внос, винаги ще водим този разговор и няма да имаме никакви инструменти, с които да коригираме това,“ подчерта той. Анализът показва категорични деформации на пазара, а добавената стойност не се разпределя справедливо по веригата.
Надценки до 135%
КЗК е изискала подробна информация от търговските вериги за доставчиците и методите на ценообразуване. След изчистване на данните от различни бонуси и отстъпки, комисията е установила реалните нива на надценките.
„Има надценки от 2%, има и надценки до 91%, до 80%. При кашкавала 80%, при сиренето 70%,“ уточни Бойчев. В някои случаи надценките стигат и до 135%. Въпреки това, проверката не е открила доказателства за спекулативно повишаване на цените или картел.
Няма картел, но има проблем
Един от ключовите изводи е, че няма съгласувано поведение на търговските вериги при повишаване на цените. Проверката е обхванала три конкретни дати – 23 юни, 21 юли и 4 август.
„Тези три дати показват, че няма увеличение на цените. Няма тренд и няма съгласувано поведение на търговските вериги да вдигат цените,“ заяви Жельо Бойчев. Той добави, че на 21 юли, когато в Народното събрание се е обсъждал законът за еврото, е имало опит за спекулативно повишаване на цените, но данните не показват трайна тенденция на картелиране.
КЗК продължава с по-задълбочено проучване, което ще се фокусира върху моделите на ценообразуване и факторите, които определят крайните цени за потребителите.