Не бъдете безразлични! Споделете новината:

България все още няма ясен план и стратегия в какъв хоризонт ще се откаже от въглищата.

Много скоро всяка страна-членка на ЕС с въглищни ТЕЦ-ве ще плаща висока цена за всеки тон, отделени от индустрията замърсители. За проблемите не е виновна Зелената сделка, а пропиляването на времето в бездействие вместо в търсене на нови възможности. А може би в липсата на ясен дебат между всички заинтересовани страни, специалистите, цялото общество и гражданите.

Всеки ден производството на енергия от въглища става все по-скъпо и редица фактори ще ни принудят да се откажем от тях съвсем скоро. От 2025 г. емисиите от изкопаеми горива не трябва да са повече от 550 грама на KWh, в момента са 1300 грама на KWh, коментират експертите. България има средно ниво от 500 грама на KWh заради енергийния микс и АЕЦ Козлодуй, но данните се гледат не на ниво държава, а на ниво сектор. От 2025 г. трябва да намалим дела на въглеродно-интензивните сектори в ЕС- газ, въглища и петрол (страни като Естония, Малта, Кипър и островите по Гърция все още ги използват). Цената на въглеродния диоксид постоянно се качва и вече надминава 50 евро на тон отделени в атмосферата парникови газове.

Липсва ясен хоризонт за въглищата

Страните повишават дела на водорода и газа, за да може от 2025 г. да бъде достигнато производство от под 550 грама емисии на KWh. България, обаче, все още няма ясен план и стратегия в какъв хоризонт ще се откаже от въглищата. Дългосрочната Стратегия за декарбонизация до 2050 г. все още не се публикува, защото трябва да посочи година за отказ от въглищата, а правителството досега работи с проекция да се откажем от въглищата през 2060 година, припомня Георги Стефанов, ръководител Климат и енергия в Световния фонд за дива природа – WWF. Няма как въглищата да се премахнат толкова бързо от енергийния микс, цената на тока ще продължава да се увеличава, но поне да бъде в приемливи граници, признава експертът.

Той смята, че е важно да се направи проекция в правилната посока. Не сме 2010 г., когато говорим има или няма климатични промени, всяка година технологиите се променят.

„15 години сме загубили да се лутаме, а тези технологии можеше да ги работим, имаше и продължава да има финансиране за пилотни проекти и до 2030 г. можеше тези технологии да са дори на печалба. Нямаше преходът да е несправедлив, не може последните 10 години да ги наваксаме за 5“, обясни Стефанов.

Перспективата е в системи за съхранение на енергия

Изграждането на фотоволтаични инсталации са най-бързото решение. В България вече работят 2000 MW фотоволтаици, още 1000 MW ще заработят до края на годината. С тези мощности успешно могат да се заместят АЕЦ и въглищните ТЕЦ-ове. Според Георги Стефанов, ТЕЦ Марица Изток 2 може да се превърне в система за съхранение на енергия, която да поддържа баланса на електроразределителната мрежа. И в момента подстанциите на ТЕЦ Марица Изток 2 при пикови мощности балансират системата. Най-голям смисъл той вижда, ако в Плана за възсатновяване и устойчивост се заложи например проект за поне 50-60 MW големи батерии, които биха могли да бъдат изградени за 6 месеца. Съвсем скоро ще дойде времето, когато икономическата логика ще покаже, че държавата няма нужда от дружество, което да генерира 3 млрд. лева загуби годишно за всички нас като данъкоплатци и трябва да се възползва от алтернативите, алтернативи, които може да предложи и на работещите в региона над 12 000 души.

И в момента едно от основните задължения на ТЕЦ Марица Изток 2 е да балансира мрежата и качеството на подаваната електроенергия. Това е причината, по която се търсят различни варианти за продължаване работата на тази голяма електроенергийна мощност и ползването на развитата инфраструктура за пренос на електроенергия, която е в региона, уточни пред 3eNews Марияна Янева, директор „Политики и комуникации“ на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на енергия (АПСТЕ).

Живот на батерии за ТЕЦ Марица Изток 2

Инсталирането на системи за съхранение на енергия в голям мащаб е една от възможностите за развитие на региона. Земята в района е деградирала и не може да се ползва за нищо друго освен за индустриална зона или друг тип производство на енергия, дали ще бъде от фотоволтаични инсталации, системи за съхранение на енергия или комбинация от двете, обясни Янева. Реализацията на тази идея е напълно възможна като имаме предвид, че една от централите в Маришкия басейн, собственост на международната американска компания AES е една от най-големите компании, които инсталират такива системи по света. Вероятно биха имали интерес в преустройството на централата както по отношение на държавната, така и по отношение на тяхната собствена, смятат от бранша.

Проблемът в разработването на бизнес модел, който да е изцяло частен е това, че има много неясноти по отношение на регулаторната рамка за това как тези системи за съхранение на енергия участват в балансиращия пазар и в предоставянето на услуги към мрежата, поддържането на честота. Също най-вече по отношение на това, че в момента дори чисто законодателно няма определение за това какво представлява системата за съхранение на енергия и какви услуги може да предоставя. Не се припознават и нейните основни предимства от това, че ползва услуги от мрежата на други източници.

Системите за съхранение на енергия реагират по-бързо отколкото генераторната мощност в ТЕЦ

Системите за съхранение на енергия са най-бързо реагиращите при падане на честота, загуба на мощност, системата за съхранение на енергия може да се включи много по-бързо отколкото може да се включи една генераторна мощност в ТЕЦ-а в момента, обяснява Янева. Това при по-високо ниво на възобновяеми енергийни източници в мрежата е изключително предимство. Знаете при тях има волатилност в производството по отношение наличието на ресурса вятър и слънце така както днес е облачно и има слънце само през част от деня и много бързо може да падне мощността и съответно честотата, припомни тя.

Затова се изисква друга генерираща мощност или система за съхранение на енергия да подава енергия към мрежата, за да постигне баланса да се поддържа честотата в мрежата.

Като проектиране на самата система и нейното изграждане няма съществени предизвикателства, защото има български компании, които имат сериозен опит както в проектиране на ВЕИ паркове, така и със системи за съхранение на енергия. Системите за съхранение на енергия особено в развитите пазари са доста често срещани като допълнение в развитието на ВЕИ, там където нивото на възобновяема енергия като процентен дял от енергийния микс е високо и има нужда от поддържащи системи. Франция и Израел организират специализирани държавни търгове, на които събират оферти за изграждане на ВЕИ, най-често вече със системи за съхранение на енергия, което решава проблема с волатилността на този тип производство.

By Дамян Иванов

Завършил през 2016г. и започнал работа като редактор в местна медия до 2019г. Започнал работа като Главен редактор в Novinarnik.BG през 2019г. За повече информация и контакт - [email protected] За нас / ABOUT US за Novinarnik.bg може да откриете - ТУК