Знаете ли, какво се разказва за отминалите години, изпълнени с уникални традиции, спомени и емоции? Нека надникнем във времето на соца и да разберем:
Как празнувахме настъпването на Новата година по времето на социализма?
Тук събрахме информация от различни източници и сред нея ще намерите факти, които разкриват интересни детайли за новогодишните празници, през социалистическия период.
Поздравленията и картичките от социализма
Типичните думи: „Да е честита новата 198… година“ звучаха в продължение на десетилетия от официалното новогодишно обръщение на Тодор Живков, което се излъчваше по Българската телевизия. Много българи си припомнят как поздравителните картички бяха неизменна част от празника. Те често изобразяваха сцени с традиционни мотиви, детайли от обичаи и символи на социалистическата култура.
Нова година вместо Коледа
Докато днес подаръците обикновено се раздават на Коледа, през годините на социализма това ставаше на връх Нова година. Тази традиция идва от СССР, където от края на 30-те години Дядо Мраз замества християнския образ на Дядо Коледа. С раздаването на подаръци на организирани празненства в детски заведения и училища се утвърждава този модел и в България.
Дядо Мраз се различава от западния си еквивалент по няколко характерни особености. Шапката му е с пухкава гарнитура, за разлика от помпона на Дядо Коледа. Неговата брада стига до кръста, а шубата му е по-дълга. Обувките също се различават. Те са бели вместо черни, а външността му е по-слаба в сравнение със закръглените черти на западния му събрат.
Как посрещахме Новата година?
Както и в наши дни, празникът обикновено се отбелязваше в домашна обстановка – със семейството или с близки приятели. Масите бяха богато подредени с разнообразни ястия, а поздравителните картички заемаха важно място сред празничния декор.
През 70-те и 80-те години популярни бяха сурвачките, изработени от извити и украсени клонки. Те често се декорираха с хартия – обикновена или гофрирана, както и с гирлянди. В по-късни години към тях се добавяха и пуканки, които се нанизваха вместо стандартните декорации.
Празничната телевизионна програма
Една от най-очакваните части на новогодишната нощ беше специалната програма на Българската телевизия. Главните герои на тези програми бяха обичаните актьори Стоянка Мутафова, Татяна Лолова, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и други таланти на българската сцена.
Сред запомнящите се телевизионни продукции беше „Криворазбраната цивилизация“, заснета през средата на 70-те години. Този мюзикъл, режисиран от Хачо Бояджиев, оживява сатиричната пиеса на Добри Войников. В него се осмива влиянието на чуждестранните моди върху българското общество.
През 1976 година телевизионната програма „Експрес танго“, режисирана от Младен Младенов, представя пищен спектакъл с участието на известни български изпълнители и гости от чужбина. В нея се преплитаха музика, танци и забавни скечове.
Иконите на празничните програми
Някои предавания остават в историята като символи на новогодишните чествания. Сред тях са „Зех тъ, Радке, зех тъ“, немските програми „Шарено котле“ и 12-часовата продукция „Яйцето“ на Йордан Радичков, която завършва точно преди полунощ със словото на Тодор Живков.
Традициите в полунощ
След новогодишното обръщение на Живков, настъпването на Новата година се отбелязваше с Дунавското хоро, запалени бенгалски огънчета, шумни фойерверки и наздравици с шампанско. Баницата с късмети също беше неразделна част от празничната трапеза. Съседите излизаха, за да си разменят поздрави и празненствата продължаваха до ранни зори.
Така се посрещаше Новата година в НРБ
Чествана с много традиции, празничен дух и топлина. Тя събираше хората, пред телевизорите, около трапезата или в обятията на близки и приятели.
Главен редактор – Дамян Иванов
Роден през 1998г. От град Варна. Започнал работа като редактор в местна медия от 2016 до 2019г. От 2019-та година работи като главен редактор в Novinarnik.BG
Контакти –
Имейл: [email protected]
За нас / ABOUT US
