От 1 август влизат в сила новите минимални осигурителни прагове (МОД), които се актуализират за първи път от десет години насам. Най-сериозно засегнати са служителите на ръководни позиции, където осигурителният доход в редица икономически дейности се увеличава с между 12% и 70%.
За голяма част от шефовете и ръководните длъжности новият праг е 936 евро, а за специалистите – 826 евро. При неквалифицирания труд минималният осигурителен доход не може да пада под размера на минималната работна заплата за страната.
Какво се случва при различните нива на заплащане?
Разпределението на осигурителната тежест зависи пряко от това как се съпоставя реалната ви заплата спрямо определения МОД:
Ако брутната заплата е под минималния осигурителен праг: Осигуровките се изчисляват върху задължителния праг за съответната длъжност, а разликата в вноските се поема изцяло за сметка на работодателя.
Ако заплатата е над минималния праг, но под максималния: Осигурителните вноски се начисляват върху реално полученото брутно възнаграждение.
Ако доходите надвишават максималния осигурителен доход: Дължат се осигуровки само до тавана на максималния доход, а остатъкът от сумата се облага единствено с 10% данък върху доходите.
Къде ръстът на праговете е най-голям?
Най-висок минимален осигурителен доход от 1532 евро вече важи за ръководителите в производството на кокс и рафинирани нефтопродукти (при 901 евро досега).
Значителни увеличени прагове за шефове се наблюдават и в следните сектори:
- Хотелиерство и ресторантьорство: скача от 647 на 1100 евро;
- Въздушен транспорт: нараства от 614 на 1044 евро;
- Застрахователни и финансови дейности: повишава се от 812 на 1381 евро;
- Преработка на месо: достига 1292 евро (спрямо 760 евро досега);
- Мелничарски продукти: увеличава се от 638 на 1084 евро.
Ефекти за работниците и бизнеса
Според заместник-председателя на Българската стопанска камара (БСК) Мария Минчева, промяната в средата на годината създава затруднения за бизнеса, тъй като допълнителните разходи не са били предвидени в фирмените бюджети. От БСК настояват осигуровките да се плащат единствено върху реалните заплати.
От своя страна главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев посочва:
При някои служители чистата (нетна) заплата може леко да намалее, ако работодателят не поеме увеличението на вноските.
По-високият праг гарантира по-добри бъдещи пенсиони и осигурителни права и помага за изсветляването на сивия сектор.
При голяма част от висшия мениджмънт в големите компании ефект няма да има, тъй като реалните им заплати и досега са били над новите прагове.
