Сценаристът Иво Сиромахов отправи остри критики към политическия модел у нас в ефира на NOVA. Според него българските партии функционират като затворени структури, в които реалната власт е съсредоточена в ръцете на един човек.
„Партиите са секти, в които има един вожд, а всички под него са безгласни букви. Един човек пише листите, взима решенията, говори в парламента от трибуната. Максимум по 2-3 се изказват. Всички останали са едни безмълвни, високоплатени натискачи на копчета. Нещо в нашия модел е сбъркано“,
каза сценаристът в ефира на NOVA.
Сравнението с 90-те
По думите му деградацията в политиката се вижда ясно, ако се направи сравнение между парламента от края на 90-те години и днешния.
„Боклукът е метафора на политическата ситуация. Ако сравним политиците през 1997 г. и сега, ще видим тъжен резултат. През 90-те имаше хора, които знаеха защо са там, законите се пишеха от юристи от Христо Данов, Любен Корнезов, а във Великото Народно събрание имаше личности като Валери Петров и Йордан Радичков. Вижте сега какъв е съставът на парламента. Голяма част от НС е съставено от аматьори – автомонтьори, танцьорки, хостеси, сервитьори – аматьори. Голямата беда на България е, че не знаем как да изберем хората, които ще свършат работа“,
коментира той.
Обещания без покритие
Сиромахов постави и въпроса за неизпълнените политически обещания през последните десетилетия.
„Всеки влиза в политиката с големи планове и обещания, но колко от тях бяха изпълнени през последните 30 години? А сега какво очакваме и към какво се стремим? Големият проблем на обществото е, че става все по-малко образовано и това ясно се вижда и по резултатите от изборите. Думата на 2025 година беше лицемерие. Началото на 2026 година по света е едно безумие. Все по-малко здравият разум присъства в живота ни“,
допълни той.
Българският сценарий без финал
По думите на Сиромахов в българския обществен сценарий няма ясен край и липсва победител.
„По думите му в българския сценарий никога няма финал и не побеждава доброто или злото.“
И допълни:
„Надделяват тарикатите, дребните играчи, малките герои, които искат да прецакат системата. По-скоро дори няма сценарий, иначе можехме да предвидим какво ще се случи. Добрите хора са извън публичността, изтикани са, защото биха попречили да вървят схемите“,
отбеляза сценаристът.
Така Сиромахов очерта мрачна картина на българската политика – без визия, без посока и без ясен финал, в който разумът да надделее.