Европейският съюз направи решаваща стъпка към промяна на правилата за генетично модифицирани организми от ново поколение. Решението предизвика остри реакции, тъй като беше прието въпреки несъгласието на България и още осем държави членки и отваря възможност за масовото навлизане на т.нар. „нови геномни техники“ в земеделието и хранителната верига.
Какво реши ЕС
Комитетът на постоянните представители в Брюксел (COREPER) одобри дерегулацията на „новите геномни техники“ (НГТ) непосредствено преди коледните празници. Решението беше взето с квалифицирано мнозинство, което позволи проектът да бъде придвижен към финално гласуване.
С този ход Европейска комисия получи зелена светлина да продължи процедурата, като окончателното решение предстои да бъде взето от Европейски парламент през януари 2026 година.
България гласува „против“
България застана твърдо срещу отпадането на строгите регулации и се включи в блокиращото малцинство заедно с Австрия, Белгия, Германия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия. Тази група успяваше да спира процеса в продължение на две години.
Промяната дойде, след като Полша неочаквано смени позицията си и подкрепи дерегулацията, което наклони везните в полза на поддръжниците на новите правила.
Какво предвижда новият регламент
Регламентът разделя ГМО продуктите на две категории:
Категория 1 (NGT1) – растения, модифицирани чрез генно редактиране, които биха могли да възникнат и по естествен път. За тях отпадат изискванията за оценка на риска, проследимост и задължително етикетиране. Потребителите няма да знаят, че купуват такъв продукт.
Категория 2 (NGT2) – растения с по-сложни генетични модификации, които остават под действащия строг режим за ГМО.
„Технологиите за генно редактиране позволяват прецизни промени в ДНК на растенията, което може да повиши устойчивостта им към болести и климатични крайности“, се посочва в мотивите на поддръжниците на регламента в Брюксел.
Реакции и критики
Решението предизвика остра реакция от екологични организации и сдружения за чиста храна. Според тях премахването на етикетирането лишава потребителите от право на информиран избор и обслужва интересите на големите агрохимически корпорации.
„Повечето правителства на ЕС позволяват неизпитани и немаркирани ГМ растения да бъдат пускани в околната среда и в нашите чинии, излагайки на риск както хората, така и природата“, заяви Светла Николова от сдружение Агролинк.
По думите ѝ дерегулацията е „подарък за корпорациите“, който може да постави фермерите в зависимост от патентовани семена.
„По този начин те застават на страната на мултинационалните биотехнологични корпорации – за сметка на фермерите, хранителния сектор, потребителите и околната среда. Сега е ред на Европейския парламент да отхвърли тази сделка“, допълни тя.
Какво следва
Крайната дума по регламента ще има Европейският парламент през януари, когато се очакват остри дебати между политическите групи. Решението ще определи дали новите геномни техники ще навлязат без етикетиране в европейското земеделие и хранителната система.