България се подготвя за радикална и историческа промяна в начина, по който изгражда своята стратегическа инфраструктура. Правителството планира над 800 километра нови магистрали, сложни тунели и мостове да бъдат дадени на частни инвеститори чрез механизмите на публично-частното партньорство (ПЧП).
Мащабният план, съобщен от Mediapool.bg, цели светкавичното догонване на европейските стандарти на фона на силно ограничен държавен бюджет. За сравнение, според данните на НСИ, приблизително същият обем магистрална мрежа (877 км) е изграждан у нас в продължение на повече от половин век.
Кои са приоритетните трасета под прицел?
Регионалният министър арх. Иван Шишков бе категоричен, че всички напълно нови магистрални проекти в страната ще бъдат предложени на концесия. В мегаплана попадат:
- Магистрала Русе – Велико Търново – ГКПП „Маказа“: Участъкът до Бяла ще се изгражда с европейски средства, но за продължението на юг в момента се изготвя детайлен икономически анализ за включване в бъдещата концесия.
- Магистрала „Черно море“ (113 км): Дългоочакваната бърза връзка между морските ни столици Варна и Бургас.
- Магистрала „Рила“ (107 км): Южният обходен пръстен на София, който ще свърже Дупница и Самоков с аутобаните „Тракия“ и „Хемус“.
- Тунелът под Петрохан: Ключовото съоръжение, което трябва да отпуши трафика към Северозападна България.
Държавата възнамерява първо да подготви проектите, да одобри устройствените планове и да приключи тежките отчуждителни процедури (което ще отнеме около две години), преди да покани големите инвеститори.
В същото време заварените и недовършени обекти от миналото ще продължат да разчитат на държавния бюджет. Това включва оставащите 214 км от магистрала „Хемус“ (по схемата „инхаус“), скоростния път Видин – Ботевград и отсечката Русе – Бяла.
Моделът, който раздели Европа
Концесионният модел се развива бурно след Втората световна война в Западна и Южна Европа. Страни като Франция, Италия, Испания и Португалия, а наскоро Гърция и Хърватия, изградиха модерните си пътища именно чрез частен капитал. Обратно – Северна, Централна и Източна Европа досега избягваха този път, предпочитайки директно бюджетно финансиране заради високия си кредитен рейтинг и по-ниските лихви по държавните заеми.
Зам.-министърът на регионалното развитие Павлета Пеловска потвърди сериозния курс към ПЧП по време на мащабен българо-китайски бизнес форум. Предимството на този подход сподели и Жозе Реверз от компанията Ascendi, която управлява 1000 км концесии в Южна Европа:
„Изградените с частни инвестиции пътища дават възможност на държавата да пренасочи огромни финансови ресурси към социални плащания, образование и здравеопазване, вместо да генерира дефицити в асфалт“, обяснява Реверз, визирайки опита на Португалия, която днес има над 3300 км платена мрежа.
Интерес от чужбина и българските спестявания
Инвестиционният апетит към българските направления Север – Юг е реален заради сериозния трафик от средно 16 000 автомобила на денонощие. През годините интерес са заявявали компании от Катар, Турция и Китай (чиито фирми вече построиха над 1029 км пътища в Сърбия).
Любопитен момент е, че българският парламент наскоро разреши и на родните частни пенсионни фондове да инвестират до 10% от активите си в подобни инфраструктурни обекти. Вицепремиерът Александър Пулев обяви, че съвместно с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) се подготвя изцяло нов Закон за публично-частното партньорство, който да даде сигурност на бизнеса.
Големите рискове и краят на евтините винетки
За да дойдат чужди капитали обаче, държавата трябва да елиминира политическия и екологичния риск. Рандел Ивазаки от Международната федерация по пътищата (IRF Global) предупреждава:
„Първото и най-важно нещо е правителството да има готова и стабилна екологична оценка, преди да покани бизнеса. Без чисти документи никой сериозен инвеститор няма да рискува парите си заради последващи екопротести.“
Най-важната промяна за шофьорите обаче е финансова. В момента у нас тол такси плащат само тежкотоварните камиони. Плановете на Европейската комисия обаче предвиждат до 2030 година електронните винетки да бъдат напълно премахнати. На тяхно място ще се въведе справедливият европейски принцип „замърсителят и ползвателят плаща“ – т.е. и леките автомобили ще плащат такса в зависимост от реално изминатото разстояние, което ще гарантира и възвръщаемостта за бъдещите частни концесионери.
