В началото на годината българската традиция отбелязва един от най-почитаните зимни празници. Васильовден съчетава християнската памет за светец с дълбоко вкоренени народни обичаи, свързани със здраве, плодородие и благополучие за дома.
На този ден източните християни почитат паметта на Св. Василий Велики – един от големите философи и писатели на раннохристиянската църква.
Как е познат празникът в народната традиция
Празникът е известен с множество наименования в различните краища на страната: Васильовден, Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува и Суроздру.
В народната традиция денят е тясно свързан с обичая сурвакане – ритуал за здраве и късмет през новата година.
Сурвакането – символ на здраве и берекет
В нощта срещу Васильовден млади мъже, наричани сурвакари, камилари, бабугери, старци и джамали, обикалят къщите и сурвакат стопаните. На самия празник по домовете минават и деца, които също сурвакат за здраве.
Сурвакарите имат водач, както и човек, който изпълнява ролята на „магарето“ и събира парите и другите дарове. Те носят сурвачки от дрян, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна.
Дряновото дърво се смята за едно от най-здравите и издръжливи. То е първото, което разцъфва напролет, а плодовете му се берат последни, затова в народните вярвания символизира сила, дълголетие и здраве.
Традициите у дома
Вечерта преди празника стопанката на дома приготвя традиционната баница с късмети, като използва дрянови пъпки. В баницата се слага и пара, а в полунощ най-възрастният член на семейството я завърта, за да се падне късметът на всеки.
Кои празнуват имен ден днес
На Васильовден имен ден празнуват всички, които носят имената:
Васил, Василен, Василена, Василий, Василия, Василка, Васка, Весела, Веселин, Веселина, Вълко и Вълчо.
С Васильовден завършва цикълът на коледно-новогодишните празници и символично започва новата година според народния календар – с пожелания за здраве, късмет и благоденствие за всеки дом.