Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Потребители сигнализират Европейския потребителски център за измами, свързани с коли втора ръка, които изобщо не съществуват.

„Почти всеки месец получаваме жалби, свързани с хора, които са си харесали кола онлайн, дали са съответна сума пари и след това колата не стига до тях.

Харесваме си превозно средство онлайн и започваме комуникация с търговеца. Комуникацията веднага се прехвърля от имейл в чат приложение.

Това за една фирма е подозрително. Червената лампичка трябва да ни светне и ако цената е значително по-ниска от цената на сходен клас автомобили“, коментира Соня Спасова от Европейския потребителски център.

Повод за съмнение е и ако договорът е на името на физическо лице, а не на фирма. „Търговецът изпраща проформа фактура с подпис и печат и договор, който много често не е на името на фирма, а на физическо лице, то е възможно да бъде в друга страна, а не там, където се очаква да е автомобилът“, добави Спасова.

Тя обясни, че обикновено физическото лице ни обещава, че колата ще бъде натоварена и докарана, но след като парите се преведат, търговецът спира да отговаря.

„Нашата функция е да накараме хората да проверяват повече. Когато купуваме нещо, е добре да направим проверка на този търговец и на самата кола – в какво състояние“, призова Спасова.

Според нея е добре да се изпрати човек на място, за да бъдем сигурни, че автомобилът наистина е в състоянието, в което очакваме.

Спасова допълни, че Европейският потребителски център може да помогне, само когато търговецът реално съществува и е от друга страна в ЕС, Исландия, Норвегия или Обединеното кралство.

Има сигнали и за младежи, които играят онлайн игри, а телефоните им са свързани с кредитните карти на родителите.

„Свързват се с техни онлайн приятели и с кодове, за да напреднат в нивата на играта, но се оказва, че това са кодове за покупка. Молбата ми е родителите да говорят с децата си“, подчерта Спасова в ефира на Bulgaria ON AIR.

Няма специален регистър, в който може да проверим дали онлайн търговецът съществува, но има безплатни търсачки, като една от тях е „Who is“.

„Може да изпишем адреса на сайта и да проверим какъв е рейтингът на търговеца, обикновено излизат и предупреждения от други хора, ако са пострадали“, добави Спасова.

На въпрос какви данни не трябва да предоставяме, тя отговори, че данни като ЕГН и номер на лична карта са прекалено чувствителни и е достатъчно да дадем имейл адрес и мобилен телефон за връзка.