Не бъдете безразлични! Споделете новината:

5907,56 лв. е средният размер на натрупаните средства в индивидуалните партиди на осигуряващите се за втора пенсия в универсалните фондове. Става въпрос за тези, за които в последните 12 месеца има внесена поне една осигуровка. Това показва статистика на Комисията за финансов надзор (КФН) за резултатите в допълнителното пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2023 г.

Увеличението е с 280,58 лв. спрямо средните спестявания в края на 2022 г., но само с около 100 лв. повече от средното натрупване през декември 2021 г. – последния месец преди началото на кризата.

За първите три месеца на годината сме внесли средно по 275,71 лв. осигуровки. Плюсът над тези приходи е малък, но все пак го има – към нашите вноски фондовете са прибавили 4,87 лв. Усреднените данни не са добър показател за състоянието на индивидуалните партиди, тъй като то варира в широки граници и зависи от множество фактори като доход, продължителност на осигурителния период, редовни постъпления и пр., предупреждават експертите на КФН. То обаче все пак дава възможност хората да се ориентират как се развива ситуацията.

Средното натрупване в партидите се увеличава навсякъде с изключение на ДАЛЛБОГГ. Само в четири фонда обаче увеличението е по-голямо от средните постъпления от осигуровки за трите месеца – „Доверие“, „ДСК-Родина“, „Алианц“ и ОББ.

Резултатите са добра новина на фона на 2022 г., когато постъпленията от осигуровки не успяха да покрият загубите от инвестирането на средствата и за много хора резултатът в края на годината беше намаление на спестеното вместо увеличение. В края на 2022 г. средният размер на натрупаните средства в активните партиди беше 5626,98 лв., със 178,69 лв. по-малко спрямо състоянието на партидите през декември 2021 г. Намаление имаше, въпреки че през годината средностатистическият осигурен е внесъл 992,76 лв. осигуровки, пише „Сега“.

Нетните активи на 10-те фонда са се увеличили в края на март с над 900 млн. лв. спрямо края на 2022 г. и те вече управляват 17 455 346 000 лв. Брутните постъпления от осигуровки за първите три месеца на тази година са около 560 млн. лв., т.е. инвестирането на средствата е прибавило около 350 млн. лв. по груби сметки (сумата вероятно е по-голяма, тъй като в сметката не влизат редица разходи на фондовете, напр. прехвърлени партиди в НОИ и др.). В шест фонда има увеличение на нетните активи над брутните постъпления от осигуровки (положителните стойности в последната графа на таблицата).

Ако погледнем обаче две години назад, ситуацията не е добра. Осем от девет фонда, в които се трупат парите ни за втора пенсия, отчитат отрицателна доходност за периода от 31 март 2021 г. до 31 март 2023 г., показват данните на КФН. Отрицателната доходност варира от 1,17% до 4,70%, като най-ниска е тя за УПФ „ДСК-Родина“. Положителна доходност отчита само един от по-малките като дял фондове – „ЦКБ-Сила“ – 0,70 на сто. При професионалните пенсионни фондове, където задължително вноски правят работещите първа и втора категория труд, има два фонда с положителна доходност – ППФ „Съгласие“ и ППФ „ЦКБ-Сила“.

Над 14 000 души вече получават някакъв тип плащане от втория стълб. От тях само 1392 са с пенсия, т.е. имали са по-големи спестявания.

Според Кодекса за социално осигуряване, пожизнена втора пенсия може да бъде отпусната само на човек, който има достатъчно натрупани пари, така че да получава поне по 15% от минималната пенсия към момента на пенсионирането до края на живота си. При минимална пенсия от 467 лв. от средата на 2022 г. насам, това означава, че хората, които са се пенсионирали след 1 юли 2022 г., трябва да получават поне по 70 лв. на месец.

Натрупаните пари на осигурените в частен фонд, които вече са сключили договор за изплащане на пенсиите, постъпват или във фондове за изплащане на пожизнени пенсии (ФИПП) или във фондове за разсрочени плащания (ФРП). И от тези фондове изплащат пенсиите. Към края на миналата година във фондове за изплащане на пожизнени пенсии са постъпили 17,344 млн. лв. Пожизнените пенсии са в доста широки граници, но най-често са около 100-250 лв. на месец, уточнява „Труд“.

12 802 души получават разсрочени плащания, тъй като спестеното не им позволява да взимат пожизнена пенсия, а и хората предпочитат по-бързо да получат парите си. Във фондовете за разсрочени плащания са преведени 63,977 млн. лв. Това означава, че всеки осигурен, който разсрочено ще получи парите си, има натрупани средно по 5478 лв. Тези пари са достатъчни за получаване на пенсия от 304 лв. в продължение на година и половина. Всеки човек сам решава дали да взима по-големи суми в продължение на по-малко време или по-малки суми, но по-дълго. Според Кодекса са социално осигуряване има само две ограничения – разсрочените пенсии не може да са по-големи от минималната пенсия при отпускането им и да са по-малки от 15% от минималната пенсия. При действащата от средата на миналата година минимална пенсия това означава, че разсрочените пенсии на хората, пенсионирали се след 1 юли 2022 г., може да са между 70 лв. и 467 лв.

През първото тримесечие на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 829 000 лв. за пенсии, 13,676 млн. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 58 000 лв. на наследници на лица, получавали разсрочени плащания.

Повечето хора, които вече са се пенсионирали и получават и втора пенсия, ще взимат пари от универсален пенсионен фонд само в продължение на година-година и половина. Само около 8% са хората, които имат достатъчно натрупани пари в частния си фонд, за да получават пожизнена втора пенсия. Това става ясно от писмен отговор на служебния министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров на депутатски въпрос.