Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Харесал си Иванчо селската хубавица Мими и почнал да я задява. Един следобед я взел от вкъщи и я закарал на 2 км до близкия язовир.

– Миме, ще ми дадеш ли?
– Е, не още, не те познавам добре.

– Хубаво, щом е така, ще си ходиш пеш.
– Еми, ще си ходя пеш.

На другия ден минал, взел я, и я закарал на 10 км на разходка в планината.
– Миме, ще ми пуснеш ли днес или предпочиташ да си ходиш пеш?
– `Ми, няма, ако трябва, ще си ходя пеш!

На третия ден вече го измислил – взел я, и я закарал на 80 км от града.
– Миме, на 80 км от вкъщи сме, ще ми пуснеш ли, `щото иначе нали знаеш – ще се прибираш пеша.
– `Ми, няма да ти пусна, Иване!
– Хубаво, ще се прибираш пеша.

И тръгнал с колата. По едно време вижда в огледалото как Мимето му маха отзад. Ванката обърнал и се върнал при нея.

– Какво, размисли ли?
– `Ми, не, ама исках да ти кажа утре да не идваш да ме взимаш.

– Защо?
– Няма да съм се прибрала…