Първия ден Бог създал кучето и рекъл:
– Ще седиш цял ден пред вратата на къщата и ще ръмжиш по всеки, който минава или влиза. Давам ти 20 години живот.
– Двайсет години? – казало кучето. – Това е твърде много ръмжене. Дай ми само 10, а другите 10 ти ги връщам.
И Бог се съгласил.
Втория ден Бог създал маймуната и рекъл:
– Ще забавляваш хората, ще се маймуниш и ще ги разсмиваш. За това ти давам 20 години живот.
– Двайсет години са много за такива глупости – отвърнала маймуната. – Кучето ти върна 10, и аз ще върна 10.
И Бог пак се съгласил.
Третия ден Бог създал кравата и рекъл:
– Всеки ден ще ходиш по нивите с господаря си, ще се потиш под жаркото слънце, ще раждаш телета и ще даваш мляко. За това ти давам 60 години живот.
– Това е много тежък живот за 60 години – казала кравата. – Ще взема само 20, а останалите 40 ти ги връщам.
И Бог се съгласил.
Четвъртия ден Бог създал човека и рекъл:
– Яж, спи, играй и се наслаждавай на живота. За това ти давам 20 години.
– Само 20?! – възкликнал човекът. – Ако може, бих искал и онези 40 години от кравата, и 10-те от маймуната, и 10-те от кучето.
– Добре – рекъл Бог.
И така станало, че първите 20 години от живота си човек яде, спи и играе.
Следващите 40 години се поти и се бъхта, за да издържа семейството си.
После 10 години се маймуни, за да забавлява внуците си.
А последните 10 години седи пред портата и ръмжи по всеки, който се доближи.