На Пап Янчо му се ражда син, но без ушни миди.
Всички го предупреждават да внимава и в никакъв случай да не прави забележки.
Той обещава и когато вижда бебето, възкликва:
– Ах, колко е красиво детето!
– Наистина ли мислиш така? – пита бащата.
– Разбира се! Тия сладки ръчички, перфектните крачета, прекрасните очи…
Кажи ми, добре ли вижда мъникът?
– Докторът каза, че зрението му е перфектно – 20/20.
– Голям късмет… защото ако трябваше да носи очила, щеше да му е много трудно.