Когато баба ми се пенсионира, реши най-сетне да се научи да свири на пиано – това ѝ било мечта цял живот.
За следващия ѝ рожден ден дядо ѝ купил пиано.
Когато по-късно отидох на гости, попитах дядо как върви пианото.
– А, не ѝ се получаваше много – отвърна той, – затова я убедих да сменим пианото с кларинет.
– Защо пък кларинет? – учудих се аз.
– Защото тогава поне не може да пее, докато свири.