Дядо Гезо разказва на внуците си за детството:
– Бяхме шест деца в семейството и понеже аз бях най-малкият, все на мен се падаше да нося дрехите, които големите вече бяха износили.
– Е, чак пък толкова ли е било страшно? – питат внуците.
– Ами да… защото всичките ми братя бяха момичета.