Бизнесът не подкрепя вдигането на заплатите на чиновниците

Не бъдете безразлични! Споделете новината:

Две от работодателските организации – АИКБ и БСК, са се обявили против приетото вече от правителството увеличение с 30% на заплатите в държавната администрация от 1 август.

От КРИБ и Съюза за стопанска инициатива подкрепят по принцип мярката, но настояват за по-ясни мотиви и финансови разчети.

Това стана ясно след извънредното заседание на Съвета за тристранно сътрудничество, който обсъди днес онлайн промените в заплащането на служителите, ангажирани на първа линия в борбата с COVID-19, както и промени в бюджетите на Националната здравна каса и Държавното обществено осигуряване.

Правителството утвърди увеличението на разходите за персонал с 30% в 28 администрации още в началото на август, но по закон темите с данъците, осигуровки и възнаграждения трябва да бъдат обсъдени и с национално представителните организации на синдикатите и работодателите. Кабинетът обаче избърза с решението, без да изчака да мине и общественото обсъждане на промените.

Общият брой на чиновниците, обханати от 30% ръст на заплатите от 1 август, е около 33 600 души – половината от централната администрация, без да се броят структурите на МВР и МО. Допълнителният разход за увеличените заплати е до края на годината е 49,5 млн. лв. и други 198 млн. лв. – за догодина.

Социалните партньори не постигнаха единодушна подкрепа по проекта на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, заявиха от Министерски съвет с прессъобщение след заседанието.

Списъкът с 28-те администрации, за които важи увеличението показва, че това далеч не са само структури, които се борят на първа линия с последиците от коронавируса, пише вестник СЕГА.

Увеличение на заплати се предвиждат в Националния институт за помирение и арбитраж, Изпълнителна агенция по сортоизпитване, ДНСК, Български институт по метрология, Комисията за защита на потребителите, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, Агенцията по храните, Държавна комисия по стоковите борси и тържищата. В списъка са включени още служителите на НАП и Агенция Митници, дирекциите „Управление на морските плажове“ и „Туристическа политика“ в Министерството на туризма, в Националния осигурителен институт, в Национална здравноосигурителна каса, в Държавна агенция за закрила на детето. Вдигат се възнагражденията и в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, Регионалните инспекции по околна среда и води и Басейнови дирекции.

За целта се променя наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, с които трябва да се регламентират допълнителните разходи. В сегашния си вид наредбата позволява не повече от 20% ръст, при това само при изключителна оценка на съответния служител.

Тристранката обсъди и проект за изменение на бюджетите на Националната здравноосигурителна каса за 2020 г. и на Държавното обществено осигуряване. Отново става въпрос за приети вече решения от правителството, които не са били дискутирани със синдикати и работодатели.

С промените в бюджета на НЗОК се създава основание при неусвояване на бюджетните средства за 2020 г., същите да бъдат използвани за плащания към болници за минал период, по ред определен от касата.

Промените в бюджета на ДОО са свързани с размера и срока на получаване на таобезщетения за безработица, които ще влязат в сила от 1 октомври 2020 г. Те са част от пакета антикризисни мерки на правителството. Минималният дневен размер на обезщетението за безработица ще се повиши от 9 лв. на 12 лв. От това увеличение ще се възползват около 30 000 лица средно на месец, като допълнителният ресурс ще бъде близо 90 млн. лв. до края на 2020 г.

Освен това минималният срок на получаване на обезщетенията за безработица се повишава от 4 на 7 месеца. Тази промяна ще засегне между 13 000 и 15 000 лица средно на месец за периода от 1 октомври до 31 декември 2020 г. Необходимият разход за тримесечния период се оценява на около 2 млн. лв., посочват от МС.

Оставете коментар: