Андреевден е! Днес църквата почита Свети Андрей Първозвани – наречен така, защото пръв от апостолите бил повикан да тръгне след Христос.
Свети Андрей Първозвани се смята за апостол на православните славяни, тъй като именно той ръкоположил първия епископ в Цариград – Стахий. Кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби и руснаци — получили именно от Цариградската патриаршия.
Традиции и обичаи на Андреевден
Българите наричат празника „Едрей“, „Едринден“ или „Мечкин ден“. Според народните вярвания на този ден започва нарастването на деня.
Още в навечерието или рано сутринта всяка домакиня приготвя вариво от царевица, жито, фасул, леща, ечемик, овес и други зърнени храни. Според традицията това се прави, „за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна“. От варивото трябва да хапнат всички в дома. Дават се и на домашните животни — за добър приплод. Жените раздават от варивото из махалата, за да бъде годината плодовита.
Мечкин ден и народното предание
В северните български земи Андреевден се почита като празник на мечките, познат като „Мечкин ден“. Според преданието св. Андрей бил отшелник в планината и обработвал малка нива. Една мечка изяла вола му, но той успял да улови звяра, впрегнал го в ралото и така го подчинил. Затова светецът се тачи като покровител на мечките.
Заклинание за защита
Преди изгрев най-възрастната жена в дома взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля в комина или върху покрива със заклинанието:
„На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия и да не ядеш стоката и човеците!“
Забрани на Андреевден
На Свети Андрей не се работи къщна работа. Забранено е и прането.
Празнуват и невестите – вярва се, че както дните нарастват, така и те „да нарастват“ в дома, да забременяват и да раждат здрави и хубави деца.
Кой празнува имен ден
На този ден празнуват:
Андрей, Андриан, Андреа, Андриана, Първан, Пръвка, Първанка, Храбър, Храбрин, Силен, Силка, Дешо и Дешка.