Въвеждането на еврото в България, което официално започна преди броени дни, вече поражда напрежение сред гражданите. Вместо плавен и ясен преход, много потребители се сблъскват с административни пречки, откази за обслужване и рязко „закръгляне“ на цени, което поражда съмнения за злоупотреби и институционално безсилие.
Това става ясно от думите на Богомил Николов, изпълнителен директор на асоциация Активни потребители, цитиран от Агенция „Фокус“.
„Безплатно“, но не за всички
Едно от ключовите обещания на Закона за въвеждане на еврото – безплатната и неограничена обмяна на левове в евро във всяка банка – на практика не се спазва навсякъде. По думите на Николов, част от банковите институции използват вратички, за да отказват обслужване на граждани, които не са техни клиенти.
„Някои клонове на банки започват да изискват най-различни декларации и формуляри от хора, които не са клиенти на банката, което е абсолютно ненужно, излишно и има за цел да отпрати хората,“ алармира Богомил Николов.
Под претекст за мерки срещу прането на пари и т.нар. KYC процедури, задължението за безплатна обмяна се превръща в бюрократичен лабиринт, който на практика обезсмисля закона за голяма част от гражданите.
Закръглянето на цените и инфлационният ефект
Втората група сигнали, постъпващи в „Активни потребители“, е свързана с цените. Според асоциацията, търговците масово използват превалутирането като удобен момент за повишаване на стойностите чрез „закръгляне“ нагоре.
Макар контролът да е поверен на Комисията за защита на потребителите и НАП, обхватът на проверките остава ограничен. Николов изрази очакване, че този ефект ще бъде временен:
„Ако приемем, че ефектът на закръгленията се дължи на еврото, той трябва да бъде изконсумиран в рамките на първия месец и след това да няма такива необясними промени в цените.“
Според потребителски организации обаче икономическата практика показва, че веднъж повишени, цените рядко се връщат обратно, особено в малките населени места с ограничена конкуренция.
Държавният контрол се прехвърля върху гражданите
Най-тревожният извод от първите дни на двойното обращение е признанието, че държавата не разполага с реален капацитет за масов контрол. При над 150 000 търговски обекта в страната, институциите на практика разчитат на сигнали от гражданите.
„Ние трябва да откриваме проблемите и да сезираме контролните органи. Ефективността им ще бъде правопропорционална на активността на потребителите, защото ние сме най-многобройните инспектори,“ заяви Николов.
Това означава, че вместо проактивни проверки и санкции, контролният механизъм се крепи основно на жалби от потърпевшите.
Отказ да се приемат левове
Третата група нарушения е свързана с отказ на някои по-малки търговци да приемат плащания в левове, въпреки че страната се намира в период на двойно обращение. Според Николов това са „дребни хитринки“ за удобство на търговците, но за потребителите те създават реални затруднения и ограничават използването на законно платежно средство.
Какво следва
В следващите седмици натискът върху институциите вероятно ще нараства, докато гражданите се опитват да се ориентират в новите правила. Дали държавата ще засили контрола или ще продължи да разчита на сигнали от потребителите, ще стане ясно още в първия месец от въвеждането на еврото.